Седим с Гаро в кварталната кръчма и вдъхновени от празника на родната писменост, жулим манастирска гроздова от прецъфтели афъзки, кръщавана по два пъти от всеки синод. И понеже е празник на културата, водим екзистенциален разговор за силата на словото.

- Всичко зависи от настроението! - философски обобщава Гаро. - Аз като съм в подходящо настроение мога и с "Кралица Марго" да си легна и с "Чочарка" даже, вместо с моята Геновева.

- Всичко зависи от градуса, Гаро! Щото, ако си на три ракии, ти би могъл и с "Разораната целина" да си легнеш, понеже ще заспиш още на втора страница...

- Не си прав, наборе, с "Разораната целина" няма да си легна дори и кьоркютук!

Точно в разгара на творческия ни спор към нас приближава мъж на почтена възраст, с брадичка тип "катинарче" и побелели коси.

- Мога ли да се присъединя към вашата дискусия? - пита вежливо непознатият.

- Ти пък кой си? - сопва му се Гаро.

- Паулу Коелю!

- Да бе, а аз съм Александър Дюма-дядо.

- Но аз наистина съм Паулу Коелю...

- Добре, щом си толкова велик, викни бутилка ракия и можеш да участваш в разговора. Докъде бяхме стигнали, колега? - придавам светски вид на пиянския ни спор.

- До инвенцията на изказа и метафоричните внушения в ранната лирика на Лилиев - изчуруликва Гаро с неподражаем патос.

- Не съм го чел! - откровено признава бразилският писател.

- Не се притеснявай, приятел, сигурен съм, че и той не те е чел, мир на праха му! - успокоявам го аз и си наливам от току-що донесената бутилка. - Наздраве, господин Коелю, опитайте тази ракия и ще разберете колко много има да учите за алхимията!

Гостът обръща юзчето на екс и покрай очите му се появяват розови облачета.

- Ако един метал се нагрява с години - въздъхва писателят, - той ще се освободи от индивидуалните си качества и ще се превърне в душата на света.

- Ако Пенчо Славейков бе поживял още две-три години, щеше да вземе Нобелова награда, а ако твоите приятели отвъд океана умееха да четат, Йовков и Радичков щяха да имат два пъти по-големи тиражи от всичките ти книги, взети заедно! - Гаро потупва бащински знаменития писател по рамото и той аха да падне под масата.

- Не си прав Гаро, светът сега чете щуротии. Оная изкукуригала даскалица от Англия качи децата на летящи метли, Дан Браун разпори хастара на всяка картина на Леонардо да търси на баба си кюлотите, а американската историчка Елизабет Костова разгласи, че кръвопиецът Дракула е българин...

- Светът съвсем се е побъркал, щом им вярва! - въздъхва Гаро.

- Те и на мен ми вярват, господа, защото всичко е пиар - намесва се Коелю. - Всичко е добре организирана рекламна кампания. За мен отдавна няма тайни в литературата. Само това, което пия, не мога да го разбера какво е. Има ли вътре опиат? Да не е извлек от магическата гъба псилоцин? С подобна отвара ме омаяха индианските шамани от горното течение на Ориноко.

- Тая напитка е от долното течение на Перловец. Вари я бабата на цар Киро по рецепта от комитско време - изпъчва се Гаро, сякаш лично е участвал в контрабандата на долнопробната шльоковица. - Слагат се джибри от суходолското сметище, люта чушка на вкус, сушено крило от прилеп, спирт втора употреба от инфекциозна болница, око от крастава жаба и 5-6 грама метоксифенилацеталдехид...

- Ей-така е и в голямата литература - обаждам се аз. - Всичко е въпрос на пропорция. Защото народите имат нужда от опиум, с който да ги омаяш. За да забравят здравноосигурителните си вноски, новите цени на парното и тока. Затова шаманите, господин Коелю, днес са на мода. Наздраве!