Спешно ме привика по телефона старшината от резерва Къркалов, известен на поколения войници като Жална ви майка.
- В без един и двайсе при мене! - чух незабравимия глас и тутакси застанах "мирно". - Разбор на некои евентуалности, жална ви майка!
В заповядания час се явих във вилната зона на N-ския град, където старшината се бе предислоцирал като градинар собствено производство.
Заварих го пред покрития с маскировъчна мрежа бункер трескаво да лъска бастуна си.
- В чест на Кондолиза Райс, жална й майка! - надигна застрашително уреда. - Демонстрация на ръкопашни хватки с български бастун.
Изправи се с отчетливо ставно пукане („Малко съм невалид, жална ви майка") и ме взе на прицел. „Отнесох сачмата!", мина ми на ум, обаче от бастуна разцъфна една българска роза от разтегателна хартия.
- Вещево доволствие от министерството - поясни старшината. - Мобилизираха ме за мирно шествие пред съюзниците от НАТО.
- Разрешете да попитам, мажоретки ли предвождахте?
- Млък в строя, жална ви майка! - разгневи се Жална ви майка.
Добре че бях на един бастун разстояние - мъжете знаят защо.
Откъм парадната му униформа, която се проветряваше разпъната върху бостанското плашило, се носеше мирис на продължителна неупотреба, с една дума - нафталин.
- Разрешете да попитам - обадих се предпазливо, - демонстрацията състоя ли се?
- Какъв си ми един такъв никакъв - умили се старшината. Преди много години от негова страна ми бе поставена окончателната диагноза „физически негоден и уставно изостанал". - Колко пъти повтарям, че на теория и практика е едно, а в живота е съвсем друго...
Разбра се, че дамата се разбързала след подписването на договора за американските бази и не почела мирното шествие на ветерани от българската армия. Утеших го, че отказа и на външния ни министър пресконференцията.
- Трябваше да имам връзка с нея. Родината иска жертви, жална ви майка!
Измъкна от бункера оръбана тетрадка с многократно удебеляван надпис „Стратегически План За Отбраната От Стършина Къркалов".
- Предлагам терен за база на НАТО. Имам наториален акт, разрешения за строеж, сам съм направил едно друго като начало...
Възлагаше ми да внеса проекта в посолствата на натовските държави.
- От мене обучението, от американците въоръжението, от църквата водосвета... - размечта се старшината.
- А от държавата? - осмелих се да подсетя.
- От държавата... (пропуснат текст), жална й майка! Напред, ходом марш!
Подкара ме на оглед из бъдещата база. Отвън я опасваха противотанково заграждение от кръстосани релси, телена ограда с трифазен ток, маскирано като бостан минно поле и воден овраг с двойно предназначение - лятос от него Жална ви майка мирно напояваше, девоенизиран до три четвърти сини гащи от американ.
Учебната програма включваше преодоляване на описаните препятствия, разминиране на дини, пъпеши и тикви по способа „Тука има, тука нема", нощни акции срещу терористи, проникнали в околните градини и, разбира се, маршировка по всяко време.
Дори бе предвидил - в съответствие с американските правила за междуполова коректност - отделен сектор за подготовка на дамски минометен батальон.
- В опълчението ще викна набора, кадет Рилски. Има да отработва 800 дни.
Запечата проекта с червен восък и ме напъти с майчини закани. А на ухо изненадващо помоли:
- Питай там дали не могат да ме назначат поне охранително куче. Разправят, че имали чинове до капитан. Пенсията не стига, жална ми майка.
По-добре да ме беше гръмнал.














