Приведен над бюрото и сграбчил мишката с нервна ръка, мъжът с прошарените слепоочия се взираше в монитора на компютъра така, сякаш всеки момент ще го сграбчи в безмилостна сумо схватка. Такъв човек или връзва баланса за месеца, или отстранява заплетено разположени мини в съответната компютърна игра.

В офиса влезе друг мъж, с вид на началник и маниери на неврастеник.

- Иванов - каза неубедително благо той, - от десет дни чакам отчета за тримесечието, кога най-сетне ще ми го представиш?!

Другият замръзна, впери в него тревожни очи:

- За какво намеквате, господин Петров?!

- Не намеквам, ами ти го казвам направо - дай ми отчета за тримесечието!

- Как не ви е срам! - ахна Иванов.

- Теб трябва да те е срам, че не си вършиш работата!

- Няма да се поддам на гнусните ви мераци! - подчиненият се прикри с подложката за мишката.

Началникът приседна на ръба на бюрото с умората на човек, изкачил връх Еверест с две туби минерална вода от Централна баня.

- Абе, Иванов, дай ми отчета бе, човек! - удари го на нещо като молба той.

- Извратен тип! Ще те съдя за сексуален тормоз и ще лежиш 3 години на топло!

- Какво?!

- Такова, господин Петров! - тържествуваше подчиненият. - Промениха Наказателния кодекс и мъжете вече също сме защитени от сексуален тормоз!

- Иванов, добре ли си!? - дръпна се началникът.

- Не съм добре в тази гнусна атмосфера на лепкава сексуалност! - сподели мъжът с прошарените слепоочия.

Такава ситуация мениджърът не бе отигравал в нито един от многобройните уъркшопове, които бе посещавал. Той се зачуди как да подходи - дали като в ситуацията "Превъртял чиновник се смее демонично и гърми с автомат в тавана на офиса", или като в ситуацията "Превъртял клиент се е барикадирал в шефската тоалетна и си иска парите обратно". В крайна сметка Петров подходи човешки, каза:

- Иванов, недей така, мъже сме!

- Те и каубоите са мъже, пък видяхте във филма какви ги вършат - припомни популярен прецедент служителят, - та какво остава за счетоводителите!

- Добре, добре. Аз ще направя доклада, дай ми папката... - пресегна се шефът.

- Не ми пипай папката, сладострастник! - жертвата примря до принтера, сетне немощно извика - Помощ!

- Тихо бе, Иванов! - огледа се началникът.

- Забелязах аз как ме гледате, господин Петров! - задъхано каза другият. - Не бяха случайни тези непрекъснати обаждания по вътрешния телефон! Тези уж случайни срещи по коридорите, за да ме подпитвате... Отвратително!

- Иванов, искам единствено и само отчета за тримесечието!

Служителят се изправи, уязвим, но горд:

- Аз не си падам по такива сексуални игрички, господин Петров, и освен това съм женен!

Шефът се загледа през прозореца, но след няколко секунди сигурно се отказа да се метне през стъклото, засега.

- Браво! Честито, Иванов! И довиждане! - каза той и напусна стаята.