|
| *** |
...Циничността на Държавна сигурност се измерва и с това - моето детство... мина под тоя знак. Докато сляза от третия етаж, където живеех с родители си като дете, до първия, където живееше баба ми, само това ми се казваше: внимавай да не говориш навън това, което говорим тук. Държавна сигурност е навсякъде! Точно аз агент на същата тая Държавна сигурност! Моят страх бяха! Както Иван Вазов пише в "Под игото", и не излизайте, защото турците чакат навън. Същото беше и при нас, в моето семейство, подложено на такъв тип репресии. Да не кажеш нещо навън, сакън Държавна сигурност!
И днеска вдесно не е лесно
...В дясното, дето се вика... Щях да се пошегувам и да кажа, че никога не е късно човек да получи едно признание за себе си, ако на 6 юни Надежда Михайлова ме издигне (за кандидат-президент - б. р.). Шегувам се, разбира се. Нека да бъда нескромен - убеден съм, че във всички кръгове евентуалната моя кандидатура се обсъжда и няма как да не се обсъжда, аз съм бивш президент, има си хас, както се обсъжда кандидатурата, да речем, на Иван Костов, има си хас, бивш министър-председател, лидер на една дясна партия... Мнението ми е категорично, безусловно, казах го на конференцията и нямам никакво намерение да се отмятам от него. Аз мисля, че трябва да изпълня дълга си към СДС, избран съм за председател на тази партия. Казах отдавна - хоризонтът са следващите парламентарни избори. Това е. Всички други... Виждам, става много смешно, разбирате ли... От една страна, чета материали - Петър Стоянов страшно иска да стане президент, сутринта събира своите хора и им казва - ей, вижте, не приличам ли на президент, и те казали - много приличаш, шефе. От друга страна, други казват - този пък Петър Стоянов как няма да стане като мъж и да каже - абе, ще се явя на президентски избори. А кажете ми коя е правилната позиция? Разберете се помежду си и ми кажете между двете крайности...
ent!!!
