Лев Николаевич Толстой мрачно разчесваше рунтава брада, отпиваше едри глътки чай, а на гърба му, върху сивата рубашка - толстовка, тъмнееше внушително петно пот. На масата, сред стакани, делвичката брезово сладко и изстиналия вече млин, лежеше шестият препис на "Война и мир", а седналият срещу му Дан Браун не спираше да говори:

- Лев, нито лев няма да изкараш от тая книга, повярвай ми! Кой пише вече така? Всичките тия твои балове, битки, трепети, терзания и всякаква лигоч за провинциални девици... Кой се интересува вече от това? Боже, че и цели пет страници за някакъв разлистил се дъб! Бе, Лев, това да не е учебник за лесовъди, бе? Друга трябва да е хватката, послушай ме, щото иначе дарба не ти липсва! Но всичко трябва да се напише отново.

Наля си Толстой нов стакан от самовара, потрепваше от душевно напрежение ръката му, разля се чай върху покривката, потното петно на широкия му селяшки гърб все по-голямо ставаше, сякаш нива в жарък ден ореше, а Дан не спираше да говори:

- Значи Наполеон всъщност е жена на име Сузи, влюбена в Котузов! И цел на живота й е да прекара една нощ с него в зимна Москва! Всичките и сражения, грандиозните военни операции, цялото й императорство, реформи, кодекси - всичко е само и само, за да си уреди едно търкаляне в леглото с оная полузаспала руска мечка! Представяш ли си какъв скандал? Значи няма да има не само френски, а и всякакъв друг световен вестник да не пише поне веднъж месечно за теб и романа ти! А телевизиите и радиата? Ма на тях цялата тази история ще им падне от небето като манна небесна! Графе, слушай ме - само от интервюта ще изкараш толкова, колкото Гьоте е изкарал от цялото си творчество! А тайната на тази Сузи-Наполеон я знае само оная твоята, как беше, Наташа Ростова! Обаче махаш всичките й там влюбвания, невинност и прочее глупости. Тя е работила в публичен дом в Марсилия заедно със Сузи-Наполеон. Двете са били елитните курви на бардака. После Наташа бяга в Москва с Пиер Безухов, който е всъщност французин и картоиграч на име Пиер де Безух, става му жена и през целия си живот по-нататък носи в душата си страшната тайна на Наполеон, а в края на дните си бродира гоблен за кухня на тема "Шильонският замък" и там, в долния рог на луната, дето осветява сумрачното езеро, знаеш го този гоблен, нали, изкодирва с бял конец едно "N е S"... Да не говорим какви пари ще прибереш от Холивуд! Дай им на тях скандал да филмират...

Дан не продължи. Нямаше как. Бузестият рошавобрад Лев Николаевич бавно стана от стола, сграбчи със спокойната и здрава хватка на класик автора на "Шифърът на Леонардо", награби го за дъното на панталона му така, както я правят тази работа с пияните мужици трактирните надзиратели по файтонджийските пивници, засили го по полутъмния пруст към външната врата, зад която се виждаше виещият се сред брезите на Ясна поляна път, и го изхвърли навън...

- Давай към Холивуд!

Само това изкрещя след него. После се върна в стаята си, седна до масата, подпря глава с длан и дълго и злобно примлясква с устни, а след това завика към вътрешността на къщата:

- София! София, къде сте, дяволите да ви вземат!

От горния етаж, стресната и уплашена, дотича графинята.

- София, знам, че един ден ще пишете спомени за мене! Запомнете, теорията ми за несъпротивление на злото със зло е грешка! Не му ли се опънеш на злото, то дори изкуството на бакалница ще превърне!