Вчера кръжокът по ядрена физика към отдел "После" имаше час по политическа подготовка. Бяха анализирани скорошни изказвания на наши и чужди политици по проблеми на атомната енергетика. Собствено - забавлявахме се с това как се отговаря на въпроси от такова естество по света и у нас.

Първо ни попадна част от разговор на руския президент Путин с журналисти от Г8 (Г8 скоро ще има среща на върха в Санкт Петербург). Там има ето такъв диалог:



Томас Кент, главен редактор на АП: "Шест страни се срещнаха да обсъдят проблема с Иран. Бих искал да потвърдите: може ли да се каже, че руската позиция по въпроса е, че тя би участвала в икономически санкции спрямо Иран, ако Иран не се съгласи със съществуващите предложения?"

Владимир Путин: "Има такава поговорка: ако бабата имаше определени полови белези, тя би била дядо. Политиката не търпи условното наклонение..."



Демек - не ме занимавайте с глупости. Иносказателно, но кратко и ясно.

И сега обръщаме внимание върху подобен казус на наша почва. Към нашия енергиен министър Румен Овчаров също има термоядрени въпроси, на които има само един отговор: не ме занимавайте с глупости. Обаче на Овчаров иносказанието нито беше кратко, нито ясно. Нарочно привеждаме дълъг цитат, за да не каже някой, че вадим от контекста, затуй не се разбира какво точно иска да каже изказващият се...



"Дарик" радио: "Правилно ли са ви цитирали... че до края на годината започва демонтажът на първи и втори блок на АЕЦ "Козлодуй", след като според предварителните разчети демонтажът трябвало да започне най-рано през 2009?"

Румен Овчаров, министър на енергетиката: "...Когато аз, ставайки министър, в един от първите месеци заявих, че България ще изпълни ангажиментите си, и помолих малко по-късно да не се занимават хора с празно говорене за спасяването на III и IV блок, за отлагане на спирането на блоковете и т.н., и т.н. имах точно това предвид - че с подобни действия и приказки на част от ръководството на атомната електроцентрала, с подобни призиви на част от политиците от Софийско, така, значение, имам предвид кмета Бойко Борисов, за референдум, с много закъсняла дата, ние доведохме до това недоверие и сега в последния доклад е записано, че трябва да докажем ривърсъбъл, което значи... как, като е ривърсъбъл, необратимо затваряне на I и II блок, т.е. поставени сме в ситуация, която е не просто обидна, тя е унизителна. Да си спрем четирите реактора и въпреки това да се окаже, че, така, сме виновни, защото не сме доказали, че искаме да ги спрем наистина, а защото сме създали впечатлението в колегите от Европейската комисия, че ние хитруваме, че ние пак играем на дребно, че имаме пак някакви задни сметчици.

Ето това е нещото, което ме кара да мисля, че в определени моменти популизмът и празното говорене не само са вредни, те са даже опасни за България. И сега, и вчера стана ясно, и Джефри ван Орден го каза, България трябва да го докаже. Е, как да го докажем? Ами, ще го докажем, като започнем демонтаж на определено оборудване, което не е свързано с обезпечаването на ядрената безопасност и радиационната безопасност на отработeното ядрено гориво, което все още се намира в басейна около реактора.

И на мен ми е болно, сигурно... вие може би не знаете, но аз съм един от хората, които са го пускали III блок. Всяка една от тези системи е минавала през ръцете ми. Но реалностите са такива.