Драги сънародници, скъпи радиослушатели, здравейте. Днес предавам за вас от улицата, от софийската улица, мъкна си със себе си всичко, и микрофона, и предавателя, просто нямам време да се спра от тичане, от тичане между различни посолства. Затова съм до известна степен задъхан, но мисля, че членоразделен и правилно артикулиращ.

Първото посолство, което посетих беше нашето. Поводът беше деликатен, те самите ме извикаха и ми съобщиха по еди-коя си тема - откъде бяха разбрали за темата ми, не знам - да не предавам нищо, нищо не било доказано, нямало документи, човекът си траел... Тъй че да не обелвам нито дума. Засега.

Второто посолство, което посетих, го посетих извънредно трудно, защото само преди броени часове някакви двама шантави братя го били заплашили, че под него имало бомба, която ще гръмне. Двамата братя ги окошарили набързо, докато си пиели мастиката (това е нещо като добре познатия у нас пастис), но достъпът до посолството беше малко затруднен. Все пак ме пуснаха, след като им казах, че съм сънародник на техния сънародник Уилям Сароян. Прие ме шарже-даферът, аз го попитах за посланика, а шарже-даферът ми каза, че посланикът бил отишъл до резиденцията на българския премиер да го пита като какво е искал да каже (премиерът, не посланикът) с оная си фраза пред германския "Билд": "Възникват нови пазари, Америка се разраства, Китай става все по-силен." Вие какво мислите по въпроса, господин шарже-дафер, попитах го аз, а той ми отвърна изключително по дипломатически: "За кое? За пазарите или за Китай?" Не, за разрастването на Америка какво мислите, накъмто къде се разраства - надолу към Мексико, нагоре към Канада или къмто двата океана, рекох аз. На което шарже-даферът ми отвърна, че нищо не можел да ми каже, но си бил спомнял една реплика на един бивш български премиер, че Европа била стигала от Ванкувър до Владивосток. Та да съм ходел да питам него, бившия премиер де, бил чул, че живеел в един град, през който минавала голяма река и в който имало бая наши сънародници. С което шарже-даферът ми даде наяве, че трябва да се разкарам.

Третото посолство беше, естествено, на Китай, за там се бях запътил да ги питам дали наистина стават все по-силни, както е казал пред онзи германски вестник българският премиер. Тук обаче ударих на камък, е не точно на истински, защото в момента улиците в София усилено се ремонтират и асфалтират (за това друг път), а на метафоричен камък, защото чисто и просто портиерът не ме пусна вътре. Беше много сумрачен този портиер, но когато го почерпих цигарка, се разприказва и ми сподели, че целият личен състав на посолството се бил събрал на съвещание да обсъжда някакви извинения от някакъв български журналист, че ги бил шпионирал по времето на Мао и Дън Сяопин (и за тях друг път).

И когато вече, драги радиослушатели, се бях отчаял, че няма какво да предам за скъпите си сънародници, по сателитния телефон ми се обади мойта Ванухи и ми вика, Кико, току-що пристигна покана за приема на страните, образували се след разпадането на Югославия, щели, вика Ванухи, да искат от българския премиер да ги вкара и тях в Европейския съюз.

Така че - бягам за там, каквото науча - утре ще ви излъча.