Стоилко седи и мисли. Седи край реката, сред дърветата и мисли как да стигне отсрещния бряг.

При вида му модният писател Паулу Куелю би заплакал, а класикът Хемингуей без колебание би се гръмнал повторно.

От пътния багаж на Стоилко биха се потресли. От оскъдната суха храна в потребителската му кошничка. От нищожния брутен вътрешен продукт за придвижване. От пълзящата около шията му инфлация и от огромния държавен дълг на гърба.

С тоя багаж и бара не можеш прекоси.

А Стоилко трябва да мине на всяка цена, страна е по договор с Европейския съюз. Реката е едно от препятствията до 2007 година.

По данни на националната статистика средната й дълбочина е само един метър.

Обаче се носи слух, че измерващият статистик ненадейно и за самия себе си се удавил.

Така нареченият политически елит щъка между двата бряга на разноски на Стоилко и го окуражава, че нивото на реката е без изменение.

Ей го Сергей Станишев, бодро яхнал джет, на гърба му пише: "Ако четете този надпис, баба ви е изпаднала геройски при прехода!" С "Хей, тамо лодка..." хор ветерани си припомнят отплаването на Георги Димитров от Варна на път за Москва през 1919-а.

Десни лидери се мъчат да конструират работещи модели от Хартата на европейската християндемокрация, канят Стоилко да бута.

На яхтата "Монте Карло" юпита от Новото време безгрижно се снимат с неясни субекти от известен вид.

Правозащитни фондации п(р)обутват представителна извадка на човек, наполовина ром, наполовина циганин.

До Стоилко допълзява, вероятно от клип за вафла "Мура", Румънеца без Енчев. Потвърждава се, значи, слухът, че дуетът се разпада. Обаче не е Румънеца, а най-обикновен румънец. Средностатистически като Стоилко. С подобна потребителска кошничка, БВП и външен дълг. Даже не личи чия корупция е по-голяма.

"Е, бре, господин румънец, домнуле! - радва се Стоилко. - Да направим дует, заедно да тръгнем, че да си помагаме!"

Обаче румънецът се ослушва. Насреща му чуден мираж: обгърнати в сияние го очакват преминалите отдавна Бранкузи, Йонеско, Мирча Елиаде, Емил Чоран и други известни на света румънци.

Миражът пред Стоилко е от български чадъри, наредени от Кристо. А Кристо го няма, защото не желае да е българин.

И Господ не би пожелал, ако трябва да се натовари с багажа на Стоилко.

Нещо дърпа Стоилко за сакото, марка "Second hand". Славната българска история го дърпа, уморена от теглила и битки. Богатството на бедния човек е историята му, Стоилко, кой ще те там разпознае, ако се явиш без мене?

Само ти ми липсваше, мисли си Стоилко и завижда на румънеца. Помъкнал история още от римско време, обаче с въздух под налягане допълнена. Да му не тежеше другият багаж, вече да е заприпкал по водата.

В Стоилковата история само трите синджира роби са достатъчни да му претрият врата.

С пъшкане нарамва Стоилко багажа, че има срок за преминаване, и нагазва реката със средна дълбочина един метър.