Понеже обаче чета вестници, оставам с впечатление, че през последните няколко месеца футболът е станал най-важното нещо в живота на България. През изминалата седмица даже по-важен от предизборната патаклама, дето вече ни връхлетя. (Нямам представа за какво беше целият зор, май някакво световно първенство предстояло, но не съм сигурен, защото не разбирам от футбол... макар че това вече си го признах.) Но от уважение към запалените си на тая тема приятели реших оня ден все пак да видя мача с Хърватия, та да не ме гледат после със съжаление...
Като почна мачът, не знам що се направих на познавач и му пернах една лоша прогноза: рекох си, че тия там със сините гащи ще ни отнесат с три на нула... Разбира се, че не познах, но през всичките ония деветдесет и няколко мъчителни минути, додето гледах как някакви симпатични инак момчета (които, според както се твърди, били звезди) ги литкат ония хървати, си мислех едни други работи...
Вече дванайсета година България лежи на тая кълка - че сме четвъртата футболна сила в света. И постоянно го повтаряме, и го натъртваме, и си го припомняме, и не знам си какво си, понеже то туй било много голяма работа - да си четвърти в света по ритане на топка.
Твърде е възможно да е голяма работа, но междувременно България стана не четвърта, а първа в много други неща. Невръстни келеши печелят като на майтап златни медали в световни олимпиади по математика, информатика и по всякакви други фундаментални и приложни науки... Един огромен музикант си наду епично кларнета и натръшка уж хладнокръвните жители на гордий Албион и те му отсъдиха собствената си награда като публика... Български гросмайстор оглави световната ранглиста в шахмата. На един сравнително млад писател романът му излезе на забравих вече колко езика и в колко страни и го рецензираха в The New Yorker, The Village Voice, Critiques libres, Danny YeeТs Book Reviews и влезе в индекса за източноевропейска литература между Андрей Битов, Имре Кертес и Данило Киш... Един филм беше поканен едновременно за участие в два от най-старите кинофестивали в Европа - в Москва и в Карлови Вари, където отгоре на всичко фестивалът е юбилеен, та затова и номинацията дваж повече тежи... И прочие.
Но за всичките тези неща, дори взети заедно, не е написано и една хилядна от написаното за футбола, който явно не ни е най-силната страна - това даже аз, дето наистина нищичко не разбирам, го видях с очите си...
...А, да. Не ни биха с три на нула, а с три на един, което за сетен път ме убеждава, че нищо не разбирам от футбол.
Пък кво ли ми и трябва да разбирам!
