След Симеон Сакскобургготски и "Атака" ЕС се очертава като поредното политическо чудо, на което българите се надяват, за да се оправи положението в страната. Това е заключението на директора на НЦИОМ Лидия Йорданова, което тя обяви на конференция за евроинтеграцията, организирана от фондация "Фридрих Еберт" и Института по социология към БАН. "Хората очакват ЕС да озапти политическия елит, да ограничи престъпността и да прекъсне срастването на политическите с мафиотските структури", допълни Йорданова.
Българите се надявали Евросъюзът да донесе възмездие и справедливост след изтощителния преход. ЕС е призмата, през която се оценявало и правителството. "Стратезите на ГЕРБ осъзнават това и експлоатират идеята", сочи анализът на НЦИОМ.
През май, когато страната ни очакваше доклада на ЕК, едва 37% от гражданите са признавали, че сме готови за ЕС. В същото време 54 на сто категорично отхвърляли отлагането на членството. Социолозите тълкуват данните както като критика към институциите, така и като знак за ниското самочувствие, с които българите ще влязат в ЕС. "Тече паралелен процес на критичност към подготовката ни за членство", заяви Йорданова. За шест месеца - от октомври 2005 г. до март 2006 г., от 27 на 34 на сто се увеличава делът на тези, които смятат, че еврочленството е свързано с повече недостатъци.
---
ОПТИМИЗЪМ
Делът на сънародниците ни, които одобряват евроинтеграцията, скача от 66% през март на 74% през май. "Подкрепата за ЕС расте предимно от хората, които преди се колебаеха поради липсата на достатъчно информация", коментира шефът на НЦИОМ. Имало и такива, които коренно си променят позицията в полза на ЕС.
Най-скептични към еврочленството ни са поддръжниците на "Атака", сочат още проучванията на НЦИОМ. Най-големи оптимисти са младите и жителите на големите градове.
15 Юни 2006