|
| *** |
Николай Бареков, бТВ: Вие какво ще отговорите? Г-н Софиянски твърди, че има политическа поръчка, чиято, така, по вашия израз, това не е израз на Софиянски, израз на Иван Костов - маша е бил Никола Филчев. Кой е бил мозъкът, който е давал тези нареждания?
ИК: По-скоро ръка е бил...
НБ: Ръка, да.
ИК: Маша е този, който повдига обвинението, този, който е на финалната фаза, той е машата!
НБ: Обърках малко вашата терминология, но примерно стигаме сега до мозъка. Кой според вас е бил наредителят?
ИК: Ами този, който изпрати Филчев за посланик в Казахстан и който го снабди с дипломатически имунитет!
НБ: Какъв интерес е имал този човек да дискредитира Стефан Софиянски?
ИК: Не този човек, това не е само човек, това е една политическа формация. Това е една сила, която в момента е на власт!
НБ: Коя е, коя?
ИК: Това е коалицията, която аз наричам триъгълна, защото е едностранна.
НБ: С какво Софиянски ги е заплашил, макар че малко преди това да се случи...
ИК: Не, не Софиянски. Софиянски не ги е...
НБ: ...той се кандидатира за премиер буквално в нашето студио.
ИК: Софиянски ги е заплашил... Всъщност той не ги е заплашил, но Софиянски трябваше да бъде по някакъв начин посочен... Значи, по принцип какво направи Българската социалистическа партия и нейният лидер Георги Първанов? Той го оклевети силно, управлението от 1997-а - 2001 година, без да извади никакви аргументи, използвайки изцяло речника и активните мероприятия на Държавна сигурност, на репресивния апарат. Взеха тези активни мероприятия и ги приложиха в политиката. След това трябваше да докажат, че това е така. Но президентът Георги Първанов не е доказал с нито един факт, например, обвиненията си срещу мен в лично качество. Нека да не забравяме, че той ме нарече глава на мафията.
НБ: Докато той беше в опозиция, обаче вие бяхте министър-председател.
ИК: Да. Той трябваше... Да.
НБ: Тогава той играеше ролята на опозиция, г-н Костов.
ИК: Не. Той играеше ролята на клеветник! Аз искам да кажа, че когато тези неща се говорят, те трябва да бъдат подкрепени с факти. Фактите трябваше да ги намери Филчев и неговото обкръжение. Ето го ума, ето я ръката и ето ги машите! Фактите бяха десетки процеси, които се заведоха срещу хора, които са участвали в изпълнителната власт - срещу бившия директор на Агенцията за приватизация, срещу министри, срещу много хора започнаха тези дела. Всички тези дела, ето окончателният им край! В очите на медиите, аз се боя, това не бива да става, но в очите на медиите това съвпадение на нещата - този оправдан, оня тихо отлита, това като че ли е край на кампанията, която всичките ще поискат да забравят веднага. А това не трябва да се забравя!
НБ: Коя кампания, по вашето оклеветяване?
ИК: Политическите процеси в България бяха кампания, която трябваше да завърши и да материализира оклеветяването на управлението 1997-а - 2001 година...
НБ: Тогава оправдаването на Софиянски...
ИК: И сега всички ще искат да забравят това, защото онзи отлетя, лошият си отиде. Ето, скриха го в Казахстан!
