Преди време чух едно изказване и оттогава не мога да спра да мисля. Висш представител на Евросъюза определи страната ни като влюбена невеста, която иска да се вземе с младоженеца Европейски съюз. Тя постави и имена на двойката - България носела женското название Кандидатка, а мъжкарят бил Юръпиън.

Боже, какво ни очаква, след като ни приемат в Евросъюза?!И особено в първата нощ след приемането?! Такава бе първата ми реакция. После се замислих и нещата взеха да се подреждат.

Ами че то цялата история на държавата ни още от основаването й е белязана фройдстки със сексуално клеймо. Да припомним (нека читателите под 18-годишна възраст да прескочат следващия абзац или да го четат тайно с фенерче, завити презглава с одеялото):

Прабългарите проникват на Балканите и веднага започват да се вписват в обстановката, разбирай подгонват кръшните тракийки из шубраците. Там се натъкват на снажните славянки и подгонват и тях. Гонят ги, гонят ги и в 681 година ги настигат под един вековен дъб и на място всички вкупом узаконяват плодовете на тази гонитба.

Да се върнем на сегашния деликатен момент. Че ще се съчетаем с европейците - ще се съчетаем, но нека преди това да изясним добре деликатните понятия.

Защо ние да сме булката, пък те - младоженецът? Ние влизаме в Евросъюза, значи, без даже да съм сексолог, мога смело да твърдя, че ние проникваме, а те ни приемат. Кой е булката, а?

Нещата опряха до техника. Няма как, ще трябва да поговорим и за присъединителната поза.

Преди всичко добре е да благодарим на съдбата, че не се присъединяваме към Индия. Там действат съобразно "Кама сутра", твърде дебела книга и в нея всичко е по същество. На този фон предприсъединителните евродоклади, отварянето и затварянето на преговорни глави и поставянето на не знам си колко изисквания са лек флирт с цитати от "Джени в цъфналата ръж". Колкото до самото присъединяване, смело можем да предчувстваме, че то ще стане в позата "брюкселска бюрократична с ръкостискане".

Сега за най-важното, защото само с любов и секс не се живее. Същият висш европредставител ни посъветва да погледнем на себе си като на едно акционерно публично дружество, за да може по-лесно да се продадем. Тука накъм платена любов отиват работите. Как да не се сети човек за Фридрих Енгелс и неговия научен труд за буржоазното семейство, в който той определя същото като форма на узаконена проституция? Аз мислех, че по любов отиваме в Европа, то се оказа, че било брак по сметка. Което е просто очевидно, като се има предвид как потриваме ръчички в очакване на всякакви предприсъединителни, присъединителни и следприсъединителни европари.

От друга страна, според някои статистики такива бракове били много здрави. Обаче пък, ако не излезе сметката, да не вземем да кръшнем по чуждо! Щом сме булка, трябва да ни глезят: подаръчета, ресторанти, барове, инвестиции - като ще са кавалери, да са кавалери както си трябва. Иначе ей я Америка, ще ни завърти главите със силата и блясъка си. Да не говорим за Китай, който е тъй привлекателен с източната си загадъчност и световното си нашествие. Или Русия, с която си имаме стара севда...

Но стига, сватбата още не е станала, пък ние заговорихме за кръшкане. Само едно не ми е ясно - на 1 януари 2007, когато, живот и здраве, ни приемат в Евросъюза, какво ще викаме, може би "Таз година булка, догодина люлка"?...