|
Цецка Кирова, Пловдив
В консултацията от 18 май т. г. подробно разясних приемането на писмените и устните доказателства по гражданските дела. Сега ще се спра на начина на събиране и оценяване на доказателствата и по наказателните.
При мерките за неотклонение първите събрани доказателства целят нарушителят да не извърши друго престъпление, да не се укрие или да бъде осуетен опитът му да заличава следите от престъпното посегателство. Ще се спра на доказателствата, открити в законните срокове за разследване по вече образувано дознание или следствено дело и от съда.
Предметът на доказване в наказателното производство
обхваща категоричното установяване на:
1. извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него;
2. характера и размера на вредите, причинени с деянието;
3. другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение;
4. причините и условията, способствали за извършване на престъплението.
Доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Доказателствените средства са обясненията на обвиняемия, обясненията на заподозрения, свидетелските показания, протоколите на следствени и съдебни действия и други средства, предвидени в НПК. Те трябва да са събрани и изготвени по реда на кодекса. Недопустимо е например изтръгване на показания с побой по време на предварителното производство на обвиняемия или свидетелите или съставяне на документи чрез заплаха и др. п.
Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които го оправдават или смекчават отговорността му. В НПК е посветен специален раздел за доказателствената сила на самопризнанието на обвиняемия. Обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия. То не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото.
Освен самопризнанието в НПК е очертан точно и предметът на
свидетелските показания
С тях могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото. Свидетелят е длъжен да се яви пред съответния орган, когато бъде призован, да изложи всичко, което знае по делото, и да отговаря на поставените му въпроси, както и да остане на разположение на органа, който го е призовал, докато това е необходимо. Свидетел, който не се яви без уважителна причина, се наказва с глоба до 100 лв. и се довежда принудително на разпит. Свидетелят не е длъжен да дава показания, които биха уличили в престъпление него, неговите възходящи, нисходящи, братя, сестри или съпруг/а. Най-напред се разпитват свидетелите, посочени от обвинението, а след това другите свидетели. Съдът може да измени този ред.
Освен устните свидетелски показания като доказателства по наказателно дело се считат и протоколите за действия по разследването и съдебни следствени действия и други документи. За всяко действие по разследването и съдебно следствено действие се съставя протокол на мястото, където то е извършено.
В протокола се посочват: датата и мястото на действията по разследването или съдебните следствени действия; времето, когато са започнали и завършили; лицата, които са участвали; направените искания, бележки и възражения; извършените действия в тяхната последователност и събраните доказателства. Протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в НПК, са доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. Съгласно НПК е възможно събирането на доказателствата да става, като компютърни информационни данни бъдат записани върху хартиен носител. Особено важни по едно наказателно дело са веществените доказателства. НПК описва изчерпателно предметите, които могат да бъдат веществени доказателства. Като веществени доказателства се събират и проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото. Веществените доказателства трябва да бъдат внимателно огледани, подробно описани в съответен протокол и по възможност фотографирани. Те се прилагат към делото, като се вземат мерки да не се повредят или изменят и се пазят, докато завърши наказателното производство. Когато веществените доказателства не могат да се отделят от мястото, където са намерени, както и в други предвидени в този кодекс случаи, се изготвят фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, записи върху носител на компютърни информационни данни, планове, схеми, отливки или отпечатъци. Органите на досъдебното производство събират доказателствата служебно или по искане на заинтересуваните лица. Съдът събира доказателства по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина. Всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка. Законовите
способи за събиране и проверка на доказателствата са
разпит, експертиза, оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване на лица и предмети.
При обжалване въззивната (втора) инстанция изцяло проверява правилността на невлязлата в сила присъда. Тя отменява или изменява присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това. Във въззивната инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в НПК ред. Нови свидетели и експерти се допускат, когато съдът счете, че техните показания или заключения ще имат значение за правилното решаване на делото. Страните могат да представят нови писмени и веществени доказателства до даване ход на делото.