Как само се променя езикът - подир живота... Няма майтап, няма връщане - присъединяваме се, озападняваме се, глобализираме се.

Помня, едно време се казваше "запалянко", а сега - "фен".

Едно време се казваше "магазин", "дюкян", а сега - "мол", "хипермаркет", минимаркет, "шоп", "бутик"...

Едно време се казваше "айдук", "бандит", "крадец", а сега - "криминално проявен бизнесмен".

Едно време мъжът, като скрие от жена си някой и друг лев, се казваше, че това е фонд "И аз съм човек". Сега вече му викали "представителни пари".

Заедно с думата обаче се променя и същността на понятието. На по-високо ниво отива съдържанието му.

Защото футболните запалянковци люпеха семки на стадиона, крещяха до прегракване и ако случайно се сбиеха, то се биеха без злоба, едва ли не нежно и с любов, а сегашните фенове хвърлят бомби, трошат глави, осакатяват.

Айдуците и те крадяха някак си скромно, с мярка, срам имаха. Не като сегашните криминално проявени бизнесмени. Ама сегашните харчат повече за представителни нужди - нали са "добре облечени бизнесмени"...

Фонд "И аз съм човек" беше скромен. Ще задели мъжът десет-двайсет лева от ония банкноти, дето бяха с Георги Димитров. Е, максимум - петдесет лева да се скатаят и толкоз. А сега?! Онази хубавичката депутатка Капон тия дни нали разказа, че в годината два и половина милиона харчи парламентът абсолютно, съвсем и изцяло безотчетно! Досущ като оная, отклонена от семейния бюджет десетолевка! Къде са десет кинта, къде са два милиона и половина - даже на 240 като се разделят, пак си е добра пара, не ми се смята сега. Обаче на мен веднага ми стана ясно, че това са пари за представителни нужди. Те официално били за други работи - примерно секретарка да си вземе депутатът или за експертизи и разни подобни. Ама то секретарката какво е? Баш представителна нужда. Може ли да се отиде например на коктейл без дама - ако жената на депутата има селско излъчване, с кого ще иде народният представител? Капон ли ще го придружава? И така нататък, да не влизам в деликатни подробности.

Съвсем правилно са си казали хората - "представителни нужди". Щото, ако ги бяха нарекли фонд "И ние сме хора", всеки с право щеше да им каже: "Е, не сте хора, мамка ви!"