Да! Хиляди пъти "да"!

"Шесто" е моята вечна любов, моят копнеж по славното минало, което никога няма нито да се върне, нито да се повтори!

"Шесто" е моят красив спомен за времето, когато светът беше в краката ми (и на другарите ми), а бъдещето беше пред мен (и пред другарите ми)!

"Шесто" беше времето, в което живеех щастливо, безгрижно и приятно (другарите ми също)!

"Шесто" формираше у мен (и у другарите ми) надежда и вяра, че сме попаднали в точното време на точното място.

Ние от "Шесто" бяхме децата-чудо. Бяхме момчета (имаше и момичета, разбира се) за чудо и приказ.

Ние от "Шесто" никога не афиширахме кои сме. Не че ни беше забранено, но се смяташе за проява на лош вкус. В ония времена проявата на лош вкус не се изразяваше в това да си облечен зле. Лош вкус значеше... Просто значеше лош вкус, сега не всеки ще го разбере.

Когато ни събираше на събрания, ръководството ни казваше: "Вие сте от "Шесто"! Не всеки може да бъде в "Шесто"! Помнете това и бъдете достойни за това!"

Когато някой от нас минаваше по вечерно време през неосветената градинка, заключена между улиците "Шести септември", "Цар Шишман", "Паренсов" и "Граф Игнатиев", никой не смееше да ни доближи и само сред храстите се носеше шепот: "Стой настрана, тия са от "Шесто!"

А когато минавахме през тази градинка денем, достатъчни бяха тъничките ни усмивчици, които говореха безмълвно: "Я внимавай! Ние сме от "Шесто"!", и всички ни правеха почтително път.

Когато по Великден или Коледа влизахме в "Свети Седмочисленици", но не за да доносничим кой там пали свещи, а за да се прекръстим (защото всички бяхме кръщавани, за разлика от по-сетнешните от "Шесто"), разните му там специално изпратени люде се обръщаха настрани: "Тия са от "Шесто", не ги гледайте!".

Не всеки можеше да постъпи в "Шесто". Подбираха ни внимателно, знаеха, че ще се превърнем в бъдещия елит, и всичко беше подчинено точно, само и единствено на тази цел. Любимата фраза, с която завършваше речите, напътствията и указанията си шефът, беше: "Един ден ще се гордеете, че сте били в "Шесто"! И аз ще се гордея с вас! Пък нека другите си говорят каквото си искат, то ще е само от завист!"

И ние ходехме горди, наперени и уверени в онова, доброто, което ни очаква.

Сега е вече друго... И времената не са същите... И годините си минават... И спомените избледняват... И документите, които малцина от нас от "Шесто" пазят, пожълтяват и може би вече никого не интересуват...

А "Шесто" още си го има, съществува, макар че мнозина, заглавичкани в ежедневните си грижи, не знаят това или пък просто не му обръщат внимание.

Е, не е същото онова "Шесто", което беше - нито е толкова престижно, нито е толкова достолепно. Но все пак го има. И това, че "Шесто" го има, не може да го отрече министърът на вътрешните работи. Поне докато е министър на вътрешните работи. И заместник-министрите му не могат да отрекат това. И главните им комисари. Та дори и полицаите, които стоят на пост пред министерството.

П.П. Свеждам до знанието на медиите и на вътрешния министър, че и чичото на главния прокурор беше в "Шесто". До мен седеше (чичото, не прокурорът)!

П.П.П. И нека никой не ми праща призовки. През цялото време говорех за славното "Шесто средно смесено училище "Граф Игнатиев" (понастоящем "Шесто основно"), намиращо се точно като теглим хипотенузата от МВР-то.