Засилиха ме на научен симпозиум. В Амстердам. На тема "Значението на научните симпозиуми за собствената им значимост".

В инструктажа наблегнаха само на родолюбието. Не било важно що за доклад съм бил приготвил. Всичките ни беди като нация идвали от бедствено ниското ни национално самочувствие. Трябвало навсякъде да ходя с вдигнато в исторически възторг чело и да демонстрирам колко много се гордея, че съм българин. Ако всеки българин, ми викат, непрекъснато им бил показвал колко се бил гордеел, че е българин, щели одма да ни признаят достойнството и да ни уважават съвкупно и поотделно.

Отидох. По пътя ми се схвана вратът и си изгубих багажа, понеже ходех с вдигнато чело и не виждах къде го оставям. И още на първото пленарно заседание им заявих: "Колеги, гордея се, че съм българин!"

"Аз пък се гордея, че съм фламандец!" - ми отвърна някакъв, дето го мислех за белгиец. "Аз пък съм каталунец - избоботи испанецът, - и който твърди, че съм нещо друго, го правя на нищо!" "Пънете се, напъна се ирландецът, - щото не знаете на какво уиски го докарваме!" "Горд съм, че съм потомък на страшните викинги!" - категоричен бе шведът. "Ешче Польска нье згинела" - запя фалшиво полякът. "Алонз анфан де ла патри" - го заглуши френец с хормонално сбъркан фалцет. "Поради что, бе, болгарино, ся срамиш да се македонец назовеш?" - ревна в ухото ми индивид, чийто здрав български корен си личеше по идиотизма му. "Да ви се чуди човек на какво отгоре ми се гордеете!" - проточи презрително докладчикът от мъгливия Албион.

"Ние сме дали на света Георги Димитров и Христо Стоичков!" - разширявам патриотичните си основания. "Първия може да си го вземете!" - иронизират ме сърбинът и чехът. "Ние пък сме дали Педро бързия, Педро бавния и Педро не помня точно кой" - изброява педантично полупиян мексиканец. "Да не говорим - дума американецът, - за Суперман, Батман, Спайдърман, Денис Родман и Хари Труман!"

"И на вси славяни книги да четат!" - добавям отчаяно. "Нашите деца вече не четат книги - ругае руснакът, - чатят по интернет на английски".

"Питат ли ме де зората?" - пробвам като краен вариант. "Де, де, в Япония, къде другаде? - обяснява жълта жмичка. - "Щото там първо изгрява слънцето".

- Отказаха да ми признаят личното достойнство и да ме уважават съвкупно и поотделно! - оплаквам се след завръщането си на родопския авер Панчо. - Интересували ги единствено качествата ми на учен, не ги интересувало де ме била огряла зората, можеш ли да си представиш!

- Как да не си представям! - ме успокоява той. - Тук обаче нещата с патриотизма вървят добре. Провели анкета в централния софийски затвор и в сливенската апробация. 44 на сто от пандизчиите се гордеят, че са българи. Останалите 56 процента също се гордеят, нищо, че са цигани.

- Уф, слава богу! - викам. - Малко ми олекна.

- А в Амстердам си я объркал методологически! - ме поучава Панчо. - Тя само с басейн става работата. Помниш, нали, как блестящо се представя в Прага класическият родолюбец бай Ганю? Извисява се на ръба на басейна в градската баня, буа по косматата гръд, тръби "Булгар, Булгар!", сиреч "Горд съм, че съм българин!" и цопва в басейна. Така не само водоизмества по архимедовски, ами им взема също и акъла.

Сега организирам следващия симпозиум. У нас. Подготвил съм на колегите богата образователна програма. Ще ги водя на басейн.

----------

Честита 60-годишнина на автора! "После" :)