|
Диляна Грозданова напусна политиката, но тази нейна крилата мисъл продължи да вдъхновява ССД.
В Пловдив да се изгради храм, обединяващ всички религии, възжела арх. Атанас Недевски - общински съветник от групата на ССД и кандидат-депутат.
Според идеята на архитекта, онагледена в сайт на коалицията, в този храм трябва да има кът за всяка религия, но преддверието да бъде едно за всички. "Такъв храм може да сложи край на разделителните линии между православни, католици, евреи, будисти и последователи на други религии", аргументира се той. Абе то - ще каже някой - така и на самите последователи може да се сложи край; като се подпукат един друг... Не е така! - смята възразително архитектът. Изхождайки от схващането, че бог има много имена, но всъщност е само един, Недевски свято верва, че обединени от общото архитектурно пространство, вярващите по-лесно ще прекрачат и религиозните разделителни черти. Идеята засега среща църковен отпор. Но свободни от канонични предразсъдъци, ние построихме храма в умовете и сърцата си.
Ето прочие как изглежда той...
Католическият кът блести най-ярко със своите тленни и нетленни скъпоценности. Православните са с по-скромен олтар и леко пиян поп. В мюсюлманския кът са наредени килимчета с броенички за Аллаха и шкафчета за обувки - че нали в джамия се влиза по чорапи, но в другите светилища може и с калеври. Въобще с традиционните вероизповедания е сравнително лесно - всеки с култовите си атрибути си действа по своему, моли се на своя глава. За които култови личности и поклонници се знае, че не се понасят и може да се степат, гледаш да ги разположиш в по-отдалечени кьошета. И персоналът за обща работа и сервиз трябва да има мултикултурен опит и готовност за намеса в сигурността. Докато се построи храмът, все ще сме се поизтеглили от Ирак, та може да се назначат кадри от контингентите. Ето че отново всичко се решава от кадрите!
За по-радикалните религиозни течения може да не се хаби пространство - те ще се изпотрепят по пътя към храма, или с други думи (ако използваме метафориката на Диляна Грозданова) те така или иначе вървят по пътечката към мечката.
Което ни подсеща, че е редно, да речем в задния двор да се изгради параклис на Мултигруп и неговия покоен пророк. Но това трябва да се договори с живите роднини.
А ние да се върнем по широкия друм към храма.
В центъра, под най-мултирелигиозното кубе, над всички стърчи тотем. Той сочи към отвор в юрта, опъната на покрива. По принцип всички юрти имат отвор в горната си част, през който надничат разни северни божества, значи в нашия храм това е окото на мултикултовата личност. И това светлоструйно око огрява носа на тотема, който пък сочи към шестолъчката на синагогата. На три Мойсееви жезъла разстояние хладни отблясъци хвърля звезда с лъч по-малко, обърната надолу - за нехранимайковите поклонници на Луцифера.
Вътре при сатанистите - готически мрак, и гарванов грак. Девичи писъци. Металически резачки. Шум до бога. И до бога на съседа. Мюезин пее, вуду-шамани пищят в транс... Въобще какофония и вокално-инструментално напрежение. И тук трябва да се потърси обединяваща хармония. Акуратен аранжимент, коректна интонационна среда и прочие. Или религиите трябва да виреят в звукоизолирани помещения, или някой трябва да заглушава всички. Някаква катедрална джем-сешън трупа, обединена в проекта "Аллах воскресе". Едни композитори с мащабно симфонично мислене - баща и син Абрашеви, веднага ще откликнат в ноти и възторзи. (Ако работата с храма се разрасне, може и до министерски назначения да се стигне, знае ли човек, в днешно време всичко става бързо.) Така че първите фанфари сигурно вече ечат в Абрашевите творчески пространства - може би "Концерт за девически хор, мюезин и дисторшън" с либрето по "Апокалипсис" на апостол Йоан.
След което откровение засега не се предвижда нищо.
|