Сключих сделка, но ме хванаха. Заведоха дело срещу мен. Отидох при адвокат.

- Ще те сваля от въжето - каза той, - но ще струва пари. Съдийката е моя и ще ти даде условна, но после ще трябва много добре да й благодарим.

- Ще й благодарим - казах аз.

- Но на нея ще са й необходими мотиви и трябва ние да й ги дадем. Ти баща и майка имаш ли?

- Нямам - казах, - отдавна са покойници.

- Браво! - плясна с ръце оня. - От това по-хубаво няма. Значи тежко детство. Без майчина милувка. Без бащина подкрепа. Другите деца с адидас, ти се свиваш в кьошето. Другите с кентъки фрайд чикън и хот-дог, ти с къшейче. И въпреки това, уважаеми съдии, това бедно, но любознателно дете става отличник в училище!

- Нищо подобно, господин адвокат - казах, - имах си и баща и майка, а училище не можах да завърша. Много мразех да уча.

Но той не слуша:

- ...става любимец на учителите, а после в университета и на професорите.

- Ама аз училище не завърших - викам, - вие за университет говорите!

А той казва:

- Говоря не за тебе, а за съда!... И ето, бляскавото бъдеще идва, професионализъм, признание, авторитет! Тогава обаче идва и невъзвратимото. Страшното и ужасното. Безмилостното, господа съдии! Идва болестта, която се вкопчва в него. Коварна и зла болест, кошмарна и жестока! Болки го разкъсват, сякаш ножове го режат, главата му се пръска! Вие знаете ли, господа съдии - впрочем тя е съдийка, но както и да е - знае ли уважаемият съд какво му струваше на моя довереник да дойде тук, за да се изправи като всеки доблестен и честен гражданин? Страданията са нетърпими, но той дойде, за да заяви пред вас: аз съм невинен! И този честен и полезен за държавата гражданин вие искате да осъдите? Не, уважаеми съдии, вие това няма да направите!

- Но аз - казвам на адвоката, - никога и от нищо не съм боледувал!

- Ти може да не си боледувал, но аз тука имам епикризи, изследвания, снимки на черен дроб, панкреас, простата и главен мозък. Всичко е подписано от лекари, доценти и професори. Ти си болен бе, ти си умирающ, ето ти резултатите и от скенера, всичко е тука в папката! Но ако все пак нещо с условната присъда се закучи - вадя смъртния акт! Да ги видим какво ще кажат! Де мортуис нил низи бене ще кажат, като древните латини. За умрелите само добро, а щом има умрял, няма присъда, бог да го прости и прекратяваме делото. Като им хвърля всички тези документи, как няма да го прекратят? Имам смъртен акт и дори разписка, че съм изпълнил последното ти желание да разпръсна праха ти над родния ти град Павликени.

- Ама аз съм от Ямбол! - викам.

- Може да си и от Рио де Жанейро, но при мен си от Павликени! И нито дума повече! Имам разписка и за кремацията, за венците и житото, за певците в черквата - всичко е тука, ти само стягай парите. А като се прекрати делото, вадя ти ново ЕГН и шофьорска книжка - и си като нов. Но знаеш ли сега колко дерат за ЕГН, за смъртен акт и прочие? Да не ти казвам какво взимат поповете за опяване на жив покойник! Така че - стягай се.

Платих му и всичко мина нормално. Трябваше обаче заради медиите за малко да легна в ковчега, целият в карамфили и гладиоли. Но пък като си отидоха опечалените, отръсках цветята и заведох поповете да се почерпим. Те пиха "Джони Уокър", казаха, че го предпочитат.