"Савойската афера" определено европеизира нашенското понятие братовчедски бизнес. Има обаче цял жанр в изкуството, който можем да отнесем към случая, наречен от Симеон "сапунена опера". Да, ама не. Опера има налице (то почти оперета), но не е сапунена, а Савойска!

Савойската опера е британски жанр в комичната опера от късния XIX в. Тя е романтична, провокативна, абсурдна и най-вече забавна. Един вид реконтраджийска опера.

Името идва от Савойския театър, собственост на импресариото Ричард д'Ойли Карт, в който той работи с либретиста Уилям Джилбърт и композитора Артър Съливан. Прочути са като създатели на едни от най-смешните и скандални комедии за времето си. По-късно Картър пробва и други автори, но Джилбърт и Съливан, основателите на жанра, почти сами го изчерпват.

Кратък преглед на творчеството им сочи, че двамата някак са съумели да провидят в италианското и българско криминално бъдеще. Да вземем операта "Пейшънс", тоест търпение - по "говорещото" име на главната героиня, селско момиче (1881)... О!... Колко търпение бе нужно на изгнаника Симеон, савойчанин по майка, докато се скиташе немил-недраг далеч от родната, простичка, селска, чиста България... Търпението му бе възнаградено преобилно, след като пусна на политическия ни пазар едни 800 дни. Този му месидж можем да отнесем пък към операта "Утопия ООД, или Цветята на прогреса". Помним либретото от април 2001 - "800 дни + прочутото българско трудолюбие = цъфтеж и прогрес до дупка".

"Корабът "Пинафор", или Девойката, която любеше моряк" е опера, която, ако се постави днес, живо ще напомня за княгиня Калина и нейния любим мореплавател Муньос.

Само говори и заглавието "Микадо" - дружбата на Симеон с японското императорско семейство е пословична.

А първата опера на Джилбърт и Съливан е "Съдебен процес"... Савойските братовчеди още не са се сблъскали с такова изпитание. Дали това ще се случи на нашия, зависи от реформата в българската съдебна система. За Виктор да му мислят италианските адвокати - техните способности трябва да черпят опора в операта "Магьосникът".

Джилбърт и Съливан засягат и темата за царските имоти - една от творбите им носи подзаглавие Castle Adamant, което е двусмислено. Може да се преведе като Замъкът Елмаз, но и като непревземаема крепост - и двата смисъла важат за царските имоти. Който се съмнява, нека пръв атакува Мусала или да пробва да изтръгне "Врана" от Симеон.

Стенограмите от разговорите на братовчеда Виктор с бизнесмена Черани показаха, че езикът на аристократите може да бъде не само лицемерен, но и откровен до брутална вулгарност. Операта The Witch's Curse ("Проклятието на вещицата") е показателна в това отношение - освен проклятие curse означава и псувня.

Интересно, че операта, която най-много се доближава до днешната афера - "Двама весели монарси", не е от Джилбърт и Съливан. Тя се води и последната савойска опера. Но пък и братовчедите отдавна не са монарси, нъл' тъй...