Днес в България корупция да не си!
Всички с тебе се борят, отвсякъде те гонят, навред до стената те притискат, а минеш ли край политик някакъв или чиновник от какъвто и да е ранг и размер, то той, ако не те изрита здраво по задника, поне ще те заклейми публично, че и ще ти кресне в лицето едно: "На ти на теб, гадна корупцийо!" И не само кукиш ще ти покаже, а отвратен ще те заплюе!
И правилно! Корупцията - това е туморът, гангрената, инфарктът, диабетът и камъкът в бъбреците на родното свободно и пазарно общество. Тя трябва до дъно да се изрязва и с нажежено желязо да се гори!
Решихме и ние да се включим във всеобщата борба и създадохме неправителствената организация "Граждани за свят без корупция". После тръгнахме да я регистрираме, та всичко да си е по закона. Като подадохме документацията си през гишенцето, чиновниците много ни се зарадваха:
- До стената ще я притиснем, нейната мама! - казаха.
И ни върнаха документите, щото един печат липсваше и едно егене било сбъркано. Оправихме грешките и пак понесохме папката. Приеха я и ни намигнаха с обич и съучастие:
- Като бетонна стена трябва да се изправим пред подобни уродливи явления! Елате след две седмици!
Когато отидохме пак, с неудобство ни обясниха, че имало срив в компютрите на цялата служба, но за седмица-две работите ще са наред.
- Горе главите! Здраво ще я ударим! - ни казаха и по гърба с голяма дружелюбност ни потупаха и ни натъкнаха, че за да е всичко сигурно, щото сложна машинка е компютърът, след двайсет дни да дойдем.
Отминаха дните и отново се наредихме пред гишенцето. Оттам подаде глава любезна чиновничка и виновно заговори:
- Страшна е бюрокрацията в тази наша България! Просто идва ми да закрещя! В петък излезе в "Държавен вестник" поправка към алинея 56, член 32 от Закона за неправителствените организации във връзка със синхронизирането на нашето законодателство с Дюселдорфската конвенция за правата на половете в подводния риболов! Вече се иска да представите и удостоверения за имуществото на учредителите, както и справка от посолството на Шри Ланка били ли сте там на подводен риболов!
А след това се скри в стаята, за да отвори след малко врата от тяхната канцелария към помещението за граждани, да изтича при нас и да ни зацелува по челата:
- Никакво желание нямам пак да ви връщам, щото делото, с което сте се захванали, е благородно, но какво да направя, бюрокрация - всеки светъл порив души! Трябва и нея един ден здраво да я ударим!
Тръгнахме да вадим удостоверенията, а аз междувременно случайно срещнах един Гергин, фирмаджия и съученик, и от дума на дума на тази тема се заговорихме, а той вика:
- О, знам ги тия! Там не пуснеш ли стотарка, до второ пришествие ще те мотаят!
- Добре де, как да ги дам? - питам го. - В папката с документите ли да ги сложа, през гишенцето ли да ги подам, как?
- Никакви такива! - обяснява ми Геро. - Сега навред бушува борба с корупцията! А ги пипнаха, а майката им е разкатана! Срещу службата за регистрация има едно кафене, ще търсиш Цеко Башколев! Обясняваш му каква е работата, пускаш му парите и всичко ще е наред.
Намерих го Цеко... И още на другия ден документите бяха готови... Вече сме регистрирани!
Трепери, корупцийо!
Ла корупсион ньо мьо ентересьо па
*
В този хубав летен ден, ведър като детска усмивка, Фифти Санта бе отново на околовръстното. Стъпките му сами го бяха довели дотук, в търсене на русокосата нимфа, както той я наричаше в себе си, и в която му се струваше, че е открил сродна душа. Лекият ветрец откъм планината гонеше по небето пухкави бели облачета. В прецъфтелите люляци пееха птички. Пееше и душата на Фифти Санта и си припяваше последния му хит “Ще се возя на аванта/щом се казвам Фифти Санта”. Мястото пред завоя за Симеоново се оказа наистина стратегическо с хубавите нови автомобили, които в този час отвеждаха притежателките си на кафе в симеоновските сладкарници. Докато чакаше появата на своята нимфа, Фифти се забавляваше. Безпогрешната интуиция му подсказваше колите, в които се возят жени: мини купъри, малки пежота и ситроенчета и онези симпатични шевролети спарк в хубави цветове. Фифти вдигаше палец като за автостоп, след което неизменно се повтаряше едно и също. Колата го подминаваше и спираше на около десетина метра след него. Фифти се затичваше към нея. Междувременно стъклото на пътническата врата вече беше отворено и от него се подаваше женска глава с въпроса “За къде сте?”. В това време Фифти се изравняваше с колата и със замах разтваряше шлифера си. Следваше писък и колата рязко потегляше. Тези писъци поддържаха ерекцията му просто изумително. Имаше само един малък инцидент, когато вместо очакваният стимулиращ писък жените в колата започнаха да се хилят и да си го сочат една на друга, но Фифти ловко прескочи мантинелата и се скри в храстите. Поседя известно време между използваните презервативи и кафявите салфетки докато колата замине. После излезе отново на шосето. Нимфата все още не се виждаше никаква. За да се успокои съвсем, Фифти пропусна няколко обещаващи автомобила. После загърна по-добре шлифера и се загледа към завоя в очакване на следващия. Чу шума на приближаващите гуми и вдигна палец. Иззад завоя първо се показа светещ фар, а после в цялото си величие изплува огромен бял тир. Кабината му, украсена със знаменцата на няколко емирства, беше обточена с бягащи разноцветни лампички и увенчана с напомпаното човече на Мишлен, весело танцуващо във въздушната струя от движението. Камионът даде десен мигач и започна бавно да отбива към мантинелата.
Щото като гледам, с тая статия съвсем е утепана вече! 
