Бони и Клайд, Прити Бой Флойд, Бейби Фейс Нелсън, Ма Баркър, Джон Дилинджър... Легендарни бандити, за които не е известно почти нищо друго освен имената. Попкултурата отдавна е заличила истината за техния живот и днес малко хора си дават сметка, че всички тези звезди на престъпния свят са вършали по едно и също време - един прозорец от 20 месеца между юни 1933 и януари 1935 г. по време на Голямата депресия, запомнен в американската история като Войната с престъпността.

Залавянето им се превръща в тест за прохождащото Федерално бюро за разследване на Джей Едгар Хувър, което по това време е затънтена служба към правосъдното министерство, натоварена с дребни задачи като престъпността в резерватите за индианци и залавянето на избягали затворници. Федерални полицейски сили реално не съществуват - налагането на закона през 1933 г. е оставено в ръцете на корумпирани градски ченгета и селски шерифи.

До началото на Войната с престъпността хората на Хувър - повечето прокурори и счетоводители, не умеят нито да носят оръжие, нито да извършват арести. Ако агент на ФБР иска да арестува някого, обикновено вика полицай.

Всичко това се променя през юни 1933 г., когато четирима представители на закона - включително агент на ФБР, и техният пленник - беглец от затвора, са застреляни на паркинг на гарата в Канзас сити. Администрацията на новия президент Рузвелт, решена да демонстрира сила, хвърля 38-годишния Хувър и "колежанчетата" му в битка срещу обирджии на банки и похитители от Средния запад, за която ФБР е съвършено неподготвено.

Резултатите са предсказуеми. Непрекъснато агентите на бюрото арестуват хора погрешка и изпускат истинските бандити.



Джон Дилинджър е най-неуловимият.



Той е харизматично момче от фермите на Индиана, печели симпатиите на разорените американци, намразили банковата система. Популярността му надминава тази на всички негови "колеги", което особено дразни Бейби Фейс Нелсън - дребен психопат, легендарен с усмивката, с която ръси куршуми по заложниците си по време на обири. Двамата с Дилинджър в крайна сметка събират бандите си и правят серия банкови обири.

По това време ФБР няма правомощия да се занимава с банкови обири и убийствата не са федерални престъпления. Но агент се натъква на Дилинджър и едва оцелява в последвалата престрелка. Изумен, че един престъпник си позволява да стреля срещу хората му, Хувър повишава Дилинджър в топприоритет за службата. Под ръководството на любимия агент на Хувър - дръзкия, но безнадеждно некадърен Мелвин Първис (29-годишен), ФБР търпи провал след провал. Само за 10 дни през онази пролет Дилинджър успява да се измъкне от агентите още 4 пъти.

На 22 април обаче Първис получава обаждане, което чака отдавна. "Малката Бохемия" е отдалечена вила, сгушена в края на тунел от борове до Манитоуиш, Уисконсин. В петък следобед на 20 април собственикът Емил Ванатка с изненада посреща Хоумър ван Митър (един от особняците в бандата на Дилинджър), който търси място за 10 души за уикенда. Ванатка приема да ги настани.

Шестимата мъже и четирите им дами са единствените гости на вилата. Ванатка е бивш съдържател на мафиотски бар в Чикаго и не му отнема много време да забележи пистолетите под дрехите на мъжете. Първата му мисъл е за Дилинджър, а една снимка на първата страница на "Чикаго трибюн" го убеждава, че е прав.

На сутринта в събота Ванатка признава пред Дилинджър, че знае кой е. "Искаме само да починем за ден-два, ще ти платим добре и ще си отидем, нищо няма да се случи", успокоява го той. След този разговор настроението в "Малката Бохемия" претърпява пълен обрат. Дилинджър казва на останалите, че са разкрити. След закуска Дилинджър праща един от хората си - Пат Райли, до Сейнт Пол за амуниции, а останалите се отдават на стрелба по консервна кутия.

Съботната вечер минава тихо, но в неделя сутрин жената на Ванатка - Нан, не издържа и пише бележка до зет си Хенри Вос, която успява да предаде в кутия с цигари. Вос уведомява ФБР. Хувър заповядва да се съберат всички налични агенти и да се тръгва веднага към Райнландър - най-близкия до вилата град с летище. Агентите се въоръжават до зъби и поръчват три чартъра, а четирима тръгват с кола, понеже се страхуват да летят със самолет.

Малко след 17 часа първата група на ФБР каца в Райнландър. Хенри Вос чака на пистата с груба скица на вилата. Агентите отиват да търсят коли в магазина на "Форд", където искат час-два да ги подготвят. Междувременно кацат и другите два чартъра. В 19.15 часа керванът на ФБР потегля към "Малката Бохемия". Първото препятствие е лошият път. 2 коли хлътват неспасяемо в канавката и остават там.

Една единствена крушка осветява "Малката Бохемия". В момента, в който първата кола спира и агент Хю Клег се измъква навън, започват да лаят кучета. Никой не е споменал нищо за кучета. На верандата се появяват мъже и трима влизат бързо в един шевролет. Атаката започва по възможно най-лошия начин.

В годините след тази студена нощ в Уисконсин участниците в събитията са правили какви ли не опити да оправдаят действията си. Архивите на ФБР обаче са категорични, че не е съществувал



никакъв план за атаката



Не е било ясно и кой командва операцията.

Докато част от агентите заемат постове в гората, шевролетът тръгва право към Първис и Клег. След като шофьорът отказва да спре, ФБР открива огън. В този момент от бараката изскача неясна фигура и хуква към гората, стреляйки в краката на Първис. В последвалата престрелка никой не тръгва след него.

Междувременно шестима агенти са се оплели в бодливата тел на оградата в гората и се мъчат да се откопчат. От шевролета пък се измъква човек и необезпокояван изчезва. Втори мъж излиза и пада на земята. Когато ФБР му нарежда да се идентифицира, той казва само "Джон". Раненият не е Делинджър.

От вилата не се чува звук. Хората на ФБР заемат постове в гората, откъдето се вижда езерото зад вилата. Всички докладват, че никой не е допуснат да избяга. Раненият се изправя и се прибира във вилата. Докато Първис и Клег се чудят какво да правят, пристига още една кола, но щом шофьорът вижда агентите, веднага обръща. Автомобилът се измъква без проблем - никой не се е сетил да сложи препятствия на пътя, за да осуети евентуално бягство.

Първис вече си дава сметка, че положението е твърде рисковано. Агентите стрелят напосоки по всичко, което се движи, и нищо чудно да се избият един друг. До този момент не са идентифицирали нито една от мишените си. А в шевролета изведнъж забелязват трети човек, който не помръдва. Оказва се, че в суматохата са застреляли 35-годишен работник от близка фабрика.

Агентите продължават да вярват, че бандата на Дилинджър е блокирана във вилата. Решават да чакат - няма достатъчно бронежилетки за всички, а и сълзотворният газ е забравен в Чикаго. Минутите минават, агентите подпират дърветата и се мъчат да раздвижат измръзналите си пръсти. По едно време от вилата с вдигнати ръце излизат Емил Ванатка, барманът и помощник-сервитьорът.

Ванатка докладва, че Дилинджър се крие на втория етаж, и от ФБР решават да чакат да им донесат сълзотворен газ. Агент Нюман научава, че наблизо е открадната кола, и тръгва натам с подозрението, че някой от бандитите на Дилинджър се опитва да избяга. На предполагаемото място местен жител твърди, че пред къщата му е спряла съмнителна кола. Когато Нюман стига до нея, установява, че е пълна с мъже. Паркира отзад, смъква стъклото и пита кой е в колата. Дребен младеж в кафяво велурено яке изскача от предната дясна врата и приближава отвореното стъкло на агента. "Знам, че сте с бронежилетки, затова ще се целя ниско и високо". Бейби Фейс Нелсън вдига оръжие и открива огън.

Твърде късно Първис и Клег си дават сметка, че почти всички решения, които взимат онази нощ, са погрешни. Докато умуват какво да правят, Дилинджър се е измъкнал. Както и Ван Митър, Нелсън и останалите.

За 24 часа битката в "Малката Бохемия"



превръща ФБР в национално посмешище



Сенатът съсипва Хувър и началника му от критики. В Уисконсин пишат петиции за оставката на Първис. Макар публично да защитава хората си, Хувър започва тотална реформа в екипа, който се занимава с Дилинджър. Наема полицаи и уволнява безпомощния Първис.

Три месеца след провала в "Малката Бохемия" ФБР застрелва Дилинджър пред кино в Чикаго. Същата съдба последва и останалите от бандата. Последен е Бейби Фейс Нелсън, който след месеци укриване в пустинята Невада е обграден от хората на Хувър на магистрала северно от Чикаго. До януари 1935 г. Войната с престъпността на практика приключва, а ФБР излиза от нея така, както е познато и днес. (по сп. "Ванити феър")