Няма спор, че от няколко месеца насам в България всички вече разбират не само от футбол, но и от съдебна реформа. И в това няма нищо лошо. Първо, защото всеки има право на мнение, и второ, тъй като всеки един от нас рано или късно си има работа със съдебната система.
В същото време обаче трябва да се обърне внимание на опитите да се създадат обективни критерии за оценка на дейността на съдебната система. Един от тях е създаването на специален Индекс на съдебната реформа. Той се изготвя за трети път от Правната инициатива за Централна Европа и Евразия на Американската асоциация на юристите (ABA/CEELI). Първите две издания за България бяха през 2002 г. и 2004 г. През 2006 г. с индекса се отчита постигнатият напредък в областта на съдебната реформа през последните две години и се определя къде е необходимо да се насочат допълнителни усилия. Изследването е фокусирано само върху съда. Неговата цел е да се даде възможност на правителството, съдебната власт и международните донори да ориентират по-добре програмите за реформа в съдебната власт на България.
Изследването прави оценка на съдебната реформа и независимост чрез 30 фактора. Анализът е изготвен и на основата на интервюта с представители на съдебната власт, адвокати, администрация на Министерството на правосъдието, медиатори и журналисти. Той определено представлява и американска оценка на българския съд.
От 30-те фактора, анализирани в Индекса на съдебната реформа (ИСР) за България през 2006 г.,

7 получават по-добра оценка в сравнение с 2004 г.

Нито един от останалите фактори не получава по-ниска оценка. 10 имат най-висока оценка, 18 - неутрална (т.е. нито се е подобрило, нито се е влошило положението). Само 2 фактора продължават да са отрицателно оценени. Най-важният е свързан с независимостта на правораздаването и доверието на практикуващите юристи и обществото в съдебната система. Макар като цяло оценките да са положителни, в изводите се отбелязва, че "самият факт, че реформата все още не е изцяло осъществена след 15 години демократичен режим, е източник на притеснения".
Сред добрите практики е отбелязано създаването на Националния институт на правосъдието (НИП) и по-специално на програмата за първоначално обучение на младшите съдии. Положително се оценява фактът, че много съдии започват да разбират значението да се поддържат връзки с медиите и да се провеждат разяснителни кампании сред обществеността. "През последните години възнагражденията на съдиите са се увеличили до равнище, което изглежда достатъчно за привличането и запазването на компетентни юристи, повишаването на престижа на професията и отхвърлянето на едно от оправданията, което понякога се изтъква във връзка с корупцията в съдилищата", пише в доклада.

Похвалени са и Върховният административен съд и Конституционният съд

Така например за ВАС е отбелязано, че пред него са били образувани 92 дела срещу подзаконови акта, като 14 пъти върховните съдии напълно или частично са ги отменили. "Това е 15%, което подсказва, че съдиите във ВАС са независими и не се плашат да отсъждат срещу правителството, когато има основание за това", се отбелязва в анализа.
Анализът не пести и критиките. Според авторите му продължава да съществува широко разпространеното обществено мнение, че съдебните решения често са резултат на неправомерно влияние под формата на подкуп, на лични или семейни връзки, на намеса на по-високопоставени съдии или чрез други средства. Те смятат, че основателността на това обществено впечатление в никакъв случай не е установена, но препоръчват да се вземат решителни мерки за преодоляването му, преди да се е стигнало до допълнително подкопаване на общественото доверие в правната система.
Отбелязва се и спорна особеност в устройството на съдебната власт, според която прокурори и следователи, в качеството им на магистрати, са членове на ВСС и на комисията му, която се занимава с назначенията, атестирането, повишенията и дисциплинарната отговорност на съдиите. Отчита се, че това е "признак за нездраво институционално влияние от страна на прокуратурата, по-специално по отношение на кариерата на съдиите, а оттам потенциално и върху решенията на отделните съдии".
Като слабост се отбелязва и

забавянето на делата,

както и преките назначения на много нови съдии, които не се явяват на конкурс, не участват в програмата за първоначално обучение на НИП и не получават подходящ инструктаж при влизането си в системата. "Въпреки че ВСС е одобрил разработен от Съюза на съдиите в България етичен кодекс, документът представлява твърде кратка и обща компилация от широко формулирани изявления и не дава ясните и изчерпателни насоки, необходими за адекватното регулиране на съдийското поведение", пише още в анализа.
Като слабост се отбелязва и липсата на обективни и прозрачни правила за разпределението на делата. Издаването на правилник за съдебната администрация, който налага разпределение на делата на случаен признак, представлява положителна стъпка, но ефективността му е отслабена от непоследователното му прилагане, смятат авторите на изследването.
Друг проблем е, че изпълнението на съдебните решения продължава да е трудно и дълго начинание при наличието на тромави правила, които закрилят длъжниците. Отбелязва се, че е прекалено затруднен достъпът до съдебните решения и протоколите от съдебните заседания. "Без да се оспорва фактът, че дела, засягащи интимния живот на страните, непълнолетни лица, националната сигурност или търговски тайни, по правило заслужават закрила, следва да се признае, че съществуващите ограничения далеч надхвърлят тези категории", смятат авторите на изследването. Критикува се и обстоятелството, че въпреки че броят на дисциплинарните производства срещу съдии е нараснал значително между 2004 и 2006 г., той остава доста под онзи, който обикновено се наблюдава в други демократични системи.
Повторени са критиките от доклада през 2004 г., свързани с юридическото образование. Според авторите "голяма част от юридическото образование има теоретичен характер, изолирано е от обществото и се предоставя под формата на лекции, водени пред големи групи от пасивни студенти" и твърде "малко се набляга на работата с казуси, придобиването на професионални умения и практически знания".
Все пак, въпреки критиките, положителните оценки и тенденции този път преобладават. Сега остава и самият съд да си ги заслужи.


Някои цифри

В момента в България има 1841 съдии. Районните съдилища са 112 и в тях работят 871 съдии. Окръжните съдилища са 28 и в тях има общо 729 съдии. Съществуват пет военни съдилища с 41 съдии. 5 апелативни съдилища имат общо 112 съдии. Във ВКС има 88 съдии, а във ВАС - 77.
Според данните на ВСС към 1 януари 2006 г. съдиите са разполагали с общо 1744 компютри (включително преносими).


Екипът

Ръководител на екипа за аналитична оценка по ИСР 2006 е Дениъл ФицГибън, бивш представител на ABA/CEELI и правен специалист, работил в Русия и други страни в Източна Европа, Северна Африка и Близкия изток, включително по три проекта в България. Останалите участници са Христо Иванов, адвокат от Софийска адвокатска колегия; Зорница Зафирова, правен сътрудник в софийския офис на ABA/CEELI; Виолета Костадинова, Тодор Дочев и Биляна Гяурова-Вегертседер, адвокати в софийския офис на ABA/CEELI. Екипът е подкрепен от служителите на ABA/CEELI в София и Вашингтон, в това число директорът за България Марк Ласман, представителката Джоана Джейкъбс и програмната сътрудничка Люси Джилърс.


Таблица

Съотношението между отделните фактори и съществуващите условия

Фактор	2004 г.	2006 г.
I. Качество, образование и многостранност
Фактор 1	Квалификация и подготовка на съдиите	Отрицателно	Неутрално	­
Фактор 2	Процес на подбор/назначаване	Неутрално	Неутрално
Фактор 3	Продължаващо правно обучение	Неутрално	Неутрално
Фактор 4	Представителство по малцинства и пол	Неутрално	Неутрално
II. Съдебни правомощия
Фактор 5	Съдебен преглед на законодателството		Положително	Положително
Фактор 6	Съдебен контрол на административната практика	Положително	Положително
Фактор 7	Компетентност на съдилищата по въпросите на гражданските свободи	Положително	Положително
Фактор 8	Система за преглед и обжалване	Неутрално	Неутрално
Фактор 9	Неуважение към съда - Призоваване / Изпълнение на съдебните актове	Отрицателно	Неутрално	­
III. Финансово обезпечаване
Фактор 10	Участие в определянето на бюджета	Положително	Положително
Фактор 11	Адекватност на възнагражденията в съдебната система	Неутрално	Положително	­
Фактор 12	Съдебни сгради	Неутрално	Неутрално
Фактор 13	Сигурност в съдебната система	Неутрално	Неутрално
IV. Организационни гаранции
Фактор 14	Несменяемост	Положително	Положително
Фактор 15	Обективни критерии за повишаване	Неутрално	Неутрално
Фактор 16	Съдебен имунитет за действия, извършени в служебно качество	Положително	Положително
Фактор 17	Отстраняване от длъжност и дисциплинарна отговорност на съдиите	Неутрално	Неутрално
Фактор 18	Разпределяне на делата	Отрицателно	Неутрално	­
Фактор 19	Сдружения на съдии	Неутрално	Неутрално
V. Отговорност и прозрачност
Фактор 20	Съдебни решения и неправомерно влияние	Отрицателно	Отрицателно
Фактор 21	Етичен кодекс	Неутрално	Неутрално
Фактор 22	Процедура за разглеждане на жалби във връзка с поведението на съдиите	Неутрално	Неутрално
Фактор 23	Достъп на обществеността и медиите	Положително	Положително
Фактор 24	Публикуване на съдебните решения	Отрицателно	Неутрално	­
Фактор 25	Поддържане на архив от съдебните заседания	Отрицателно	Отрицателно
VI. Ефективност
Фактор 26	Помощен персонал в съдилищата	Неутрално	Неутрално
Фактор 27	Съдебни длъжности	Неутрално	Положително	­
Фактор 28	Системи за образуване и проследяване движението на делата	Неутрално	Неутрално
Фактор 29	Компютри и офис оборудване	Неутрално	Неутрално
Фактор 30	Разпространение и каталогизиране на действащото законодателство	Неутрално	Положително	­