Каква шумотевица с тези досиета, какво нещо! Откъде се появяват? Казват, били прочистени, голяма част, казват, били унищожени, но всъщност, казват, се пазят на тайно място при верен човек. Даже някой спомена за някаква жена - пазителка на досиетата, в мазето й ли били, на тавана ли, коя е тя, каква е... Мистерия! Също като във филмите за Джеймс Бонд. Е, като огледаме хубаво нещата, виждаме, че нашите рицари на плаща и кинжала си приличат с агент 007 толкова, колкото онзи байчо, дето продава кебапчета по 35 стотинки на пазара, а околните дървета са облепени с некролози на негови клиенти, си прилича с главния готвач на "Риц"...

И все пак - шерше ла фам! С това точно указание за действие в главата и с касетофон в ръката се впуснах в напрегнато журналистическо разследване, което ме доведе при тази загадъчна дама.

Похлопах на вратата на обикновена българска къща в обикновено българско селище и вратата ми отвори обикновена българска жена на неопределена възраст.

Седнахме на двора, до чешмата и под асмата. Включих касетофона и казах:

- Вие сте една обикновена, отрудена женица, може би продавате домати собствено производство на пазара, може би гледате коза, за да вържете двата края, наистина ли при вас се съхраняват досиетата?

- Е, па у назе са - сподели жената. - У мазата ги държим.

- Как стана така, че вие станахте пазителка на най-страшните тайни?

- Е, па дадоха ни ги, щото имахме место у мазата.

- Защо някои досиета липсват? - вперих строги медийни очи в нея.

- А, нищо не липсва, е, у мазата е всичкото! - посмути се тя.

- Обаче липси има. Като отворят досие и вътре липсват страници. А понякога и смисъл липсва.

- Ами децата взимат по някой лист да си рисуват на гърба - усмихна се тя. - Викам им да го връщат после, ама те деца, не слушат. Пък и ние за подпалки... Ама редко пипаме, всичко си е долу!

- Виждам, че сте донесла едно досие, както ви помолих - лакомо огледах папката на масата - Боже, какво е дебело! Какви ли тайни се крият вътре! На кого е това досие?

- На един политик. Голем политик!

- Колко голям?

- Над сто кила. Мерен по гащи и без банковите сметки.

- Уважаеми читатели, вие сте неми свидетели на уникален журналистически шанс, пред изумените ни очи ще бъде отворено скрито досие - скицирах набързо апотеоза на бъдещата си дописка. - Отвори досието, жено!

Тя го обърса с крайчеца на престилката си, развърза връзките и отвори картонените корици:

- Е, па те го, те.

Разрових страниците. Всички бяха бели.

- Ама защо нищо не пише в досието?!

- Е, че какво да пише?! То за наште политици всичко е ясно!

- Ама друго си е с досие... - проплаках.

- Ти пък! Не требе досие, за да ги знаеш какви са хубостници наште политици! На тех досиетата на лицата им са изписани! - каза лелята и стана. - Ше прощаваш, ама требва да пребъркам манджата на печката да не загори!

Тръгнах си без шум да пиша нещо за коафьори, повече съспенс има при тях...