С изложба на прочути български класици днес отваря врати най-новата галерия в София - „Лоранъ". Първата експозиция в салона на улица "Ген. Паренсов" 31 включва творби на Владимир Димитров-Майстора, Жорж Папазов, Златю Бояджиев, Иван Христов, Иван Матеев, Маргарита Милиджийска, Цанко Лавренов, Васил Стоилов, Димитър Казаков-Нерон, Никола Танев, Станьо Стаматов, Атанас Михов, както и произведения на съвременни български художници.

Галерията е плод на идеите и желанието за трайно присъствие в духовния живот на България на двама млади изкуствоведи - Мария Колушева и Лаврен Петров. Последният е внук на пловдивския майстор Цанко Лавренов. Името на художествения салон е заимствано от псевдонима Лоранъ, с който именитият живописец е подписвал някои от най-ранните си творби. Новият културен институт, заедно с Агенцията за изкуство „Лоранъ", си е поставил за цел да съхранява българското културно наследство, като същевременно издирва и дава поле за изява на младите таланти.

След първата амбициозна изложба, която обещава да се превърне в артсъбитието на лятото, новата галерия ще предложи през август още един предизвикателен проект. В продължение на една седмица картини на Цанко Лавренов и Златю Бояджиев ще бъдат изложени за първи път заедно. Повечето от творбите не са показвани пред широката публика десетилетия наред. Въпреки че са били близки приятели, приживе двамата големи български художници никога не са правили съвместна изложба. Сега тя става възможна благодарение на подкрепата на фондация "Цанко Лавренов" и на семейството на Златю Бояджиев, което е предоставило произведения от собствената си сбирка.

Предстои и издаването за първи път на мемоарната книга на Цанко Лавренов „По стръмната пътека", чиято поява в българското културно пространство се посвещава на 110-годишнината от рождението на големия майстор.

Неговият внук и семейството му продължават да се борят за разрешаването на сложния казус, свързан с творчеството на живописеца. Една голяма част от произведенията на Цанко Лавренов в момента се намират в Пловдив по силата на договора, който художникът сключва през 1976 г. с Окръжния народен съвет. Според контракта авторът предоставя работите си, а общината се ангажира да му построи къща-музей, където да се експонират 42 от най-хубавите му картини. До ден-днешен няма такъв. Наследниците му вече дълги години преговарят с общината да върне творбите. Целта им е да създадат музей на твореца, където те да бъдат изложени.