Втори час на класния ще бъде въведен
от втория срок на следващата учебна година във всички училища в страната. "В него ще се изучават умения за справяне при кризисни ситуации", съобщи заместник-министърът на държавната политика при бедствия и аварии Ангел Чакъров. За децата в първи клас е предвидено обучение по Гражданска защита веднъж седмично в продължение на 8 седмици, а учениците в 12 клас ще се справят със зададените им бедствени казуси 16 учебни часа. Целта е по занимателен и достъпен начин децата да се запознаят с принципите на действие при възникване на земетресение, наводнение и пожар.
Ислямски пансион за 80 деца сираци
и от социално слаби семейства бе открит в казанлъшкото с. Крън. Сградата е построена с финансовата помощ на турски граждани от Истанбул и Къркларери. Деца от социално слаби семейства ще получават храна и целодневно обучение в пансиона. Освен религиозни предмети в него те ще изучават и математика, компютри и английски език. За пътуващите от съседни населени места ще бъде осигурен и безплатен транспорт. Първите обучаващи се в пансиона ще са момчета.
5-членен състав на дискриминационната комисия ще разгледа
отново преписката, в която областният управител на Кърджали Ангел Коджаманов сезира органа по повод жалба на Райчо Ковачев от с. Долно Къпиново, община Кирково, срещу Центъра за спешна медицинска помощ - Кърджали. Жалбата е заради отказа Ковачев да бъде назначен на работа в центъра като шофьор. Мотивът бил изискването за средно образование, а кандидатът е с основно. Според него обаче това е етническа и политическа дискриминация, защото е ром.
Комисията ще разгледа и преписката по жалбата на Алекси Христов, председател на Ромския обществен съвет - гр. Монтана, срещу Центъра за спешна медицинска помощ в същия град за проявена небрежност.
НАГЛИТЕ ДАСКАЛИ , рекетиращи държавата всеки 6 месеца за по-високи и то незаслужено високи заплати , получиха урок и от Върховния административен съд!
РЕШЕНИЕ
№ 7450
София, 05.07.2006
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на четвърти май две хиляди и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ИВАНОВА
ПЕНКА ГЕТОВА
БИСЕРКА КОЦЕВА
ВАНЯ ПУНЕВА
при секретар Мария Попинска и с участието
на прокурора изслуша докладваното
от съдията ВАНЯ ПУНЕВА
по адм. дело № 1889/2006.
Производството по делото е по реда на чл. 5, т. 1 във връзка с чл. 23 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС). Образувано е по жалба на Лиляна Христова Иларионова, Тони Георгиев Вълчев, Валентина Николаева Петкова, Антоанета Миланова Драганова, Мария Тодорова Трифонова, Златка Димитрова Димитрова, Мария Кръстева Маринова, Желязка Генчева Рогозанска, Даниела Василева Сарафова, Васила Петкова Кутева, Недко Славчев Недев, Елеонора Величкова Недева, Валентина Ангелова Вълчева, Пламена Димитрова Вълчева, Петър Любенов Генадиев, Мая Тодорова Нинова, Ирена Цветанова Станева и Емил Димитров Михайлов, чрез процесуалния им представител адв. Вълчев, срещу Наредба № 14 от 19.07.2005 г. за реда и начина за определяне на индивидуалните месечни работни заплати на персонала в средното образование, издадена от министъра на образованието и науката (обн., ДВ, бр. 62 от 29.07.2005 г., в сила от 01.07.2005 г., изм., ДВ, бр. 37 от 05.05.2006 г., в сила от 01.01.2006 г.).
В жалбата се релевират редица оплаквания, които се свеждат до:
1. Поддържа се искане за противоречие на цялата наредба с чл. 48, ал. 5 и чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), на Всеобщата декларация за правата на човека и чл. 6 и 7 от Международния пакт за икономически, социални и културни права. В писмена защита се излагат съображения за противоречие и със Закона за народната просвета - чл. 6 и 7 и чл. 40, ал. 4, а също така и с Европейската социална харта, Декларацията за социалния прогрес и Декларацията за правото на развитие.
2. Твърди се, че по съществото и целите си обжалваната наредба урежда едно унизително заплащане на учителите и останалия персонал в средното образование, което не може да осигури издръжката на учителя и семейството му. Определеното с нея възнаграждение не съответства на извършената работа и високите изисквания, които се поставят пред работещите в тази сфера.
3. Иска се съдът да даде тълкуване с решението си на понятията: "заплащане, съответстващо на извършената работа", "прехрана" и "прехрана чрез труд", "справедливи и благоприятни условия на труд" и "сносен живот".
Ответникът – министърът на образованието и науката, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Спасов, в съдебно заседание оспорва основателността на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Подробни съображения са изложени в представеното по делото писмено становище.
Върховният административен съд - 5-членен състав, като прецени предпоставките за допустимост и основателността на жалбата и взе предвид приложените към делото писмени доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:
Обжалваната Наредба № 14 от 19.07.2005 г. за реда и начина за определяне на индивидуалните месечни работни заплати на персонала в средното образование (наричана по-нататък за краткост Наредба № 14) е подзаконов нормативен акт с неограничен кръг адресати, поради което правен интерес от обжалването му имат всички физически и юридически лица, които считат, че противоречи на норми от по-висок ранг, без да е необходимо да доказват пряк и личен интерес. Това право е регламентирано с чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, с който е създадена правна възможност на гражданите и юридическите лица да обжалват пред съдилищата всички административни актове - нормативни, общи и индивидуални, които засягат права и законни интереси, освен изрично изключените със закон.
Подаването на жалба срещу нормативен акт не е ограничено със срок - по силата на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗВАС. С оглед на това Върховният административен съд - 5-членен състав, намира жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество, така подадената жалба се явява неоснователна по следните съображения:
По силата на чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове наредба се издава за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Всички нормативни актове, създаващи правната система на държавата, следва да съответстват на Конституцията и законите на страната. Това произтича от залегналия в нормата на чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Република България основополагащ принцип за законност. Постановление № 137 на Министерския съвет от 04.07.2005 г. посочва реда и начина, по които се определят заплатите в бюджетните организации и дейности, включително и тези в образованието. Обжалваната Наредба № 14 е издадена на основание чл. 7, ал. 1, т. 2 от това Постановление № 137 на Министерския съвет от 2005 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности, след съгласуване с министъра на финансите, министъра на труда и социалната политика както и с отрасловото (браншовото) споразумение.
Не се спори, че тази наредба се прилага при определяне на работните заплати в държавните и общинските детски градини, училищата и обслужващите ги звена, включени в системата на народната просвета.
Върховният административен съд - 5-членен състав, като прецени изложените от жалбоподателите доводи и доказателствата по делото, намира, че обжалваната Наредба № 14 не противоречи на цитираните по-горе в т. 1 нормативни актове. Като издадена на основание нормативен акт от по-висока степен, от съответния компетентен орган и в предвидената форма тя се явява законосъобразна.
По принцип това съдебно производство пред Върховния административен съд има за предмет установяване на законосъобразността или незаконосъобразността на обжалваната Наредба № 14 като нормативен административен акт, т.е. дали разпоредбите на наредбата са в противоречие с разпоредби на нормативен акт от по-висока степен. В посочените от жалбоподателите международни актове (Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за икономически, социални и културни права и др.) са прогласени определени принципи: право на труд, право на справедливо и задоволително възнаграждение съобразно извършената работа и др. Безспорно международните договори, когато са ратифицирани по конституционен ред, обнародвани в "Държавен вестник" и влезли в сила за Република България, стават част от вътрешното право на страната. Тези принципи са залегнали и в Конституцията на Република България - чл. 48, ал. 5, съгласно която работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск при условия и по ред, определени в закон. С оглед на това неоснователни се явяват изложените доводи за противоречие на Наредба № 14 с посочения текст от Конституцията и изброените по-горе международни актове. Посочените права, включително и правото на възнаграждение, са уредени именно със закон - Кодекса на труда. Обжалваният подзаконов нормативен акт определя конкретно начина на формиране на индивидуалните месечни работни заплати на персонала в средното образование. Тези месечни възнаграждения не могат да се разглеждат изолирано, защото са част от политиката по доходите на страната. Всяка държава, съобразявайки се както с международното право, така и с вътрешното, определя възможностите си за изплащане на минимално трудово възнаграждение за страната, каквото задължение е създадено именно с основния закон - Конституцията на Република България, и е залегнало и в посочените международни актове. То е база, върху която се начисляват възнагражденията в отделните отрасли на бюджета и материалното производство. Размерът на минималното трудово възнаграждение, или т.нар. минимална работна заплата, се определя в зависимост и от множество други фактори. В този смисъл не би могло да се приеме наличието на противоречие между обжалваната Наредба № 14 и посочените нормативни актове. Наредба № 14 е разработена и се прилага в рамките на утвърдената с ПМС № 137 от 2005 г. средна брутна работна заплата за отрасъл "Образование" и начални основни заплати, определени в приложение № 7 към чл. 1, ал. 1, т. 7, като е предвидена и възможността за по-високо възнаграждение при наличие на съответните параметри, като образователна или професионална квалификационна степен и др.
Не е налице и соченото противоречие на Наредба № 14 с чл. 6 и 7 и чл. 40, ал. 4 от Закона за народната просвета. Посочените текстове определят възрастовата задължителност на образованието и изискванията, на които следва да отговарят лицата, заемащи длъжност като директор, учител, помощник-директор и др. Действително лицата, заемащи посочените длъжности, следва да отговарят на определени условия, но това не обуславя противоречие с нормативен акт от по-висока степен, което да доведе до незаконосъобразност на обжалвания акт.
Неоснователни се явяват и доводите, групирани в т. 2 от жалбата. Дали възнагражденията, предвидени в Наредба № 14, съответстват или не съответстват на "извършената работа" и могат ли да осигурят "едно достойно съществуване на учителя и семейството му", не са въпроси, определящи законосъобразността на нормативния акт. В подадената жалба и в писмената защита са изложени многобройни доводи все в този смисъл, които по своя характер са социални и морални, но не обосновават противоречие с нормативни актове от по-висока степен - КРБ, ЗНП и др.
С жалбата се прави искане и за тълкуване на понятията "прехрана и прехрана чрез труд", "заплащане, съответстващо на извършената работа", "справедливо и задоволително възнаграждение, което да осигури на него и неговото семейство съществувание, съответстващо на човешкото достойнство" и "сносен живот". Съгласно чл. 51 от Закона за нормативните актове, глава пета - "Тълкуване на нормативните актове", тълкуване на подзаконов нормативен акт се дава от органа, който го е издал. Ето защо по това искане Върховният административен съд не следва да се произнася, тъй като не е в неговите правомощия. Съдът е правоприлагащ орган и няма правомощия да извършва автентично тълкуване, още повече, че в случая се касае до понятия социални и житейски, а не до тълкуване на използвана от издателя на акта правна терминология.
Предвид изложеното Върховният административен съд - 5-членен състав, приема, че така подадената жалба срещу Наредба № 14 от 19.07.2005 г. за реда и начина за определяне на индивидуалните месечни работни заплати на персонала в средното образование е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното, Върховният административен съд - 5-членен състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Лиляна Христова Иларионова, Тони Георгиев Вълчев, Валентина Николаева Петкова, Антоанета Миланова Драганова, Мария Тодорова Трифонова, Златка Димитрова Димитрова, Мария Кръстева Маринова, Желязка Генчева Рогозанска, Даниела Василева Сарафова, Васила Петкова Кутева, Недко Славчев Недев, Елеонора Величкова Недева, Валентина Ангелова Вълчева, Пламена Димитрова Вълчева, Петър Любенов Генадиев, Мая Тодорова Нинова, Ирена Цветанова Станева и Емил Димитров Михайлов, чрез процесуалния им представител адв. Вълчев, за отмяна на Наредба № 14 от 19.07.2005 г. за реда и начина за определяне на индивидуалните месечни работни заплати на персонала в средното образование, издадена от министъра на образованието и науката (обн., ДВ, бр. 62 от 29.07.2005 г., в сила от 01.07.2005 г., изм., ДВ, бр. 37 от 05.05.2006 г., в сила от 01.01.2006 г.), като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Николай Урумов
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Пенка Иванова
/п/ Пенка Гетова
/п/ Бисерка Коцева
/п/ Ваня Пунева
В.П.
КРАЙНО ВРЕМЕ БЕШЕ някой да даде урок на тези меркантилни нахалници , които срещу 70-80 дни работа годишно , получават по 12 , че и 13 заплати и пак ламтят за още и още !...
Ей , имало правосъдие в България !...