В България няма все още нито един истински политик - само некакви диворасляци, без никаква култура в областта, дето се обучават в движение.
Като се доберат до някой висок /или не толкова/ пост, по случайността на стихията, услажда им се - за едни богатства, за други почести, всекиму според потребностите - не знам политик нашенски, дето сам да е рекъл - стига, отказвам се / в частност - президентите - нито Жельо, нито Стоянов, нито Първанов се отказаха от състезание за втори мандат/ - въпреки че за околните беше ясно, че са съвсем писнали на всички. Защото когато българинът съзре в техните амбиции чистата човещинка на човека, който не желае да слезе от стълбата на суетата / а президентският пост е чиста суета и излишество за бедната ни държавица/, а не институцията, изразяваща уж обеднението на нацията, появява се рефлексът този наш човек от народа да бъде изритан, защото - стига му толкова. Народопсихология.
Никой президент досега не е повтарял мандата си.
Как самите те не го разбраха и направиха толкова поразии в битката за втори президентски мандат.
Симпатизантите на Царя не могат да бъдат сравнявани със симпатизантите на никой друг политик. Те са нещо различно, от друго тесто, рядко и неразбираемо за обикновения номенклатурец и партизан по душа, продукт на комунистическото / в нашите условия/ възпитание и плесен.
Те са именно иностранците по дух/ за съжаление/ в нашата бедна байганьовска държавица, които правят разлика между политикан и
държавник. Те и мразят обобщенията и етикетолепието, независимо откъде произхождат - от вътрешността или от напусналите родината физически, но като манталитет не - дребните / па дори и по-едри/ чиновничета, които сънуват "голямата политика".
Естествено, че симпатизантите на Царя, не са симпатизантите на пъдара.
И ничии други.
Ама що ли се обясняваме още на хора, дето са още в магията на "кой ми открадна чистачките и след мъглата - пак мъгла"