"Така ще се ограничат зависимостите им от бизнеса", обясни пред "Сега" зам.-шефът на ДПС Йордан Цонев.
В момента за всеки един подаден глас на парламентарни избори партиите получават по 1% от минималната работна заплата, което прави 1.60 лв. Заради подадените гласове на последните парламентарни избори на Коалиция за България се полагат 1 806 713 лв., на НДСВ - 1 160 502 лв., а на ДПС - 747 840 лв. За издръжката на "Атака" отиват 474 956 лв., за ОДС - 448 516 лв., за ДСБ - 375 660 лв., за БНС - 302 828 лв. Така заради подадените за тях 3 323 137 гласа, парламентарните сили вземат от хазната над 5.3 млн. лв. След очаквана промяна на ЗПП и при подобна избирателна активност, в касите на партиите ще влизат над 10 млн. лв.
Финансовото министерство е задължено да превежда субсидията на четири транша през годината. Следи се строго как се харчат тези пари - партиите нямат право да ги залагат, да плащат с тях дългове и т.н. Парите от субсидията често стават причина за търкания, особено в коалициите. За последно две от партиите в коалиция "Атака" се оплакаха, че Волен Сидеров е присвоил за неговата формация парите от държавата.
Според Йордан Цонев в бюджета има ресурс субсидията да се увеличи двойно. "Парите биха могли да дойдат от икономии в администрацията", смята той. Идеята е чрез увеличената субсидия държавата да покрие поне половината от разходите на партиите.
Цонев смята да изчака обществената реакция на това предложение, преди да го внесе за обсъждане в парламента. От думите му обаче стана ясно, че чакането ще е 1-2 дни, защото промените могат да влязат в НС още вдругиден. "Нямам усещането, че хората у нас са готови да плащат за демокрация", отбеляза заместникът на Доган песимистично. "Обществото ще приеме трудно подобна поправка", смята и зам.-шефът на жълтата депутатска група Борислав Ралчев.
"Увеличаването на държавната субсидия няма да е достатъчно", коментира депутатът от БСП Бойко Радоев.
Според него партиите трябва да получат възможност да си осигуряват собствени приходи, включително чрез ограничена стопанска дейност, но тя да е регламентирана и прозрачна. Идеята на соцдепутата е партиите да могат да управляват чрез търговски дружества своите офиси, дейностите по издаване на печатни материали, сувенири и т.н. Йордан Цонев, както и други депутати от коалицията се отнасят скептично към подобна идея.
Лидерът на ПГ на "Коалиция за България" Михаил Миков подкрепя увеличаването на държавната субсидия за политическите партии. Той лансира и идеята да отпадне таванът за дарения за партиите, който в момента е 30 хил. лв. за фирма и 10 хил. лв. за гражданин.
Йордан Цонев представи и промените на управляващата коалиция в Закона за публичния регистър, които вече са внесени в деловодството на НС. Според тях декларациите за доходите на политиците ще се публикуват в интернет сайта на Сметната палата. След това 5 месеца палатата ще проверява достоверността на съмнителните. Одитната институция ще изисква информация от всички държавни, общински и съдебни органи, пред които се удостоверява или вписва имуществото. Данните ще се сравняват. Ако се окаже, че някой е злоупотребил, шефът на палатата ще го предава на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (НАП), който пък ще назначи проверка или ревизия. При съмнения за престъпление ще се намесва прокуратурата. Резултатите от ревизията също ще се обявяват в интернет. "Ще се проверяват и сметки и имоти в чужбина, но по друг ред и според международно приетите правила", обясни Цонев.
"Трябва да има гласност за доходите на политиците, това е принципен въпрос", коментира Борислав Ралчев. Преди време той бе противник на идеята декларациите да се качват в интернет, защото в тях има лични данни. Според него обаче този проблем ще бъде решен с новия образец на декларациите.
Лидерът на ПГ на "Коалиция за България" Михаил Миков подкрепя увеличаването на държавната субсидия за политическите партии. Той лансира и идеята да отпадне таванът за дарения за партиите, който в момента е 30 хил. лв. за фирма и 10 хил. лв. за гражданин.
Йордан Цонев представи и промените на управляващата коалиция в Закона за публичния регистър, които вече са внесени в деловодството на НС. Според тях декларациите за доходите на политиците ще се публикуват в интернет сайта на Сметната палата. След това 5 месеца палатата ще проверява достоверността на съмнителните. Одитната институция ще изисква информация от всички държавни, общински и съдебни органи, пред които се удостоверява или вписва имуществото. Данните ще се сравняват. Ако се окаже, че някой е злоупотребил, шефът на палатата ще го предава на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (НАП), който пък ще назначи проверка или ревизия. При съмнения за престъпление ще се намесва прокуратурата. Резултатите от ревизията също ще се обявяват в интернет. "Ще се проверяват и сметки и имоти в чужбина, но по друг ред и според международно приетите правила", обясни Цонев.
"Трябва да има гласност за доходите на политиците, това е принципен въпрос", коментира Борислав Ралчев. Преди време той бе противник на идеята декларациите да се качват в интернет, защото в тях има лични данни. Според него обаче този проблем ще бъде решен с новия образец на декларациите.