|
13 Юли 2006 10:13
Проблемите с изпитите и другите бъркотии стават, защото ВАС и Прокуратурата непрекъснато покриват чиновниците от МОН
------------------------------
Чрез Тричленен Състав
До Петчленен Състав
На Върховен Административен Съд
ЖАЛБА
На основание член 6 и член 13 от ЕКЗПЧОС
От: Петко Кръстев Фенерски, ЕГН ...
Ул....
Срещу: Определение 6526/15.6.2006
на Пето Отделение, Тричленен Състав
Уважаеми Върховни Административни Съдии,
С настоящето обжалвам Определение 6526/15.6.2006, на V-то отделение, тричленен състав и моля да го отмените. С него е оставена без разглеждане моята жалба срещу мълчалив отказ на Министъра на Образовавието и науката г-н Даниел Вълчев, като е прието, че жалбата няма предмет. С това очевидно се нарушава член 20 от ЗДС, ал.1 от който следва, че гражданите имат право и на непосредствен и личен контакт с представителите на изпълнителната власт. Произнасянето на Министъра е конституционно задължение, и съдът не може да приеме, че търсената от мен информация не покрива критерии за официална, така и за служебна.
Фактът на самото провеждане на служебните срещи на Министъра, и отделния въпрос за това как се взема решението за това с кого да се среща или да не се среща на тях са обществена информация.
ВАС има за задължение да следи за еднаквото прилагане на Законите. На разпечатката от Екран 1 по-долу се вижда, как ВАС е публикувал обществена служебна информация от 12.12.2005 г., вкл. резолюция, име на служител, посока на движение и то без да е образувано дело. От тази и следващите разпечатки на екрани, включени в настоящата жалба се вижда, че ВАС публикува на основата на ЗДОИ точно таква информация, какато се твърди, че МОН не било длъжно да ми предоставя, защото не била обществена.
Това от своя страна води до единствения възможен логичен извод, че тричленния състав е отказал правосъдие.
(Екран 1 - разпечатка на екран на сайта на ВАС)
Екран 1 “За такса”, “Посока”, “Регистрирал” е информацията която ВАС публикува, а МОН е отказало да обяви.
Министърът и неговите подчинени трабва да въдат контролирани и ако Министърът на Образованието и науката не е създал необходимата организация за това, то той следва да понесе своята административна отговорност чрез отменяне на съответния акт или действие, защото само така дейността може да бъде поправена и вкарана в законова рамка.
Упълномощаването е специфичен акт, който е различен вав връзка с служебните взаимоотношения за срещи от този за представителсво в съда. И в детете преписки, обект на молбата, са поискани срещи лично с Министъра Даниел Вълчев, като това не е отречено от ЮРК на МОН. В двете входящи писма, които съм представил в настоящата преписка преди заседанието за промяна на текста на протокола, изрично е посочено, че става дума за среща именно с Министъра, а не с негови подчинени без негово присъствие.
Министърът е представен с общо пълномощно ПО-825/31.08.2005. Видно е от материалите в делото, че то не присъстваше в преписката, изпратена от МОН и не бе заведено в деловодството преди заседанието, но не е цитирано в Протокола като предоставено в момента.
От текста на пълномощното не е видно, Министърът, или други длъжностни лица в МОН, да са пряко отговорни за срещите на Министъра, да знаят за молбите за прием, и нито предварително, нито 4 месеца по-късно, да са били уведомени за самите молби или за заведено дело.
Това оставя отворен въпроса, в действителност знаел ли е изобщо Министърът за искана среща, на която могат да се коментират именно действията на част от служителите, през които кабинети преминават другите преписки, както и за ролята на Юридическия отдел, които обслужва служебно тези служители и носи отговорност за част от текстовете, които те подписват или ги касаят.
Поставя се под съмнение изобщо правилното функциониране на този отдел, на останалите, защото не са представени доказателства, че това е отделът който решава с кого да се среща Министъра, и се създава обективна възможност за смесване на “интересите на МОН” с “личните” интереси на работещите там, вкл. на самия Минитър. Доколкото той е политичекси назначено лице, това води до възможност за явление, наричано “политически чадър”. Създава се благоприятна среда за нерегламентирани взаимоотношения на Министъра с негови подчинени, защото не са представени никакви факти, удостоверяващи, че той има нито права, нито обратна връзка от гражданин по въпроси по които работят неговите подчинени.
От преписката се вижда, че Министъра не е дал предварително мотивирано становище до заседанието в съда. Т.е. не е направил това в продължение на близо 4 месеца, и едва по време на заседанието ЮРК изказва мнение. Това становище на Министъра е много общо и не се отнася за нито един конкретено показан документ от исканите преписките, защото МОН не представи в съдебна зала нито един документ от тези преписки
Не са представени доказателства от МОН, че не са засегнати други права и интереси на гражданите. Ако в “движението” на преписката има указание за дадено действие което трябва да се предприеме от страна на служител спрямо гражданина, например да бъде уведомен, или да плати такса, то това не може да се очаква от гражданина да докаже, че няма такова, защото преписката е в МОН. Затова тук е редно МОН да докаже твърдението си, и това не е направено.
В момента в който документът се внесе в учреждение, гражданинът загубва изцяло контрол върху преписката, и обратната връзка е под контрола на учреждението.
Какъвто и да беше Законът, ако гражданинът няма контрол върху събитията, той не може да направи достоверни изводи за съдържанието на цялата преписка и неговото законно право и на защита е препятствано от другата страна.
Първият факт, в цялото дело, които материално показва от страна на МОН, че не е изключено, в преписките да има и други писма е протоколираното изказването на ЮРК, кoйто твърди, че “той не се интересува какво е свършено по въпросните молби, а какво е тяхното движение.”
Никой не ме е уведомил за това, че е свършена някаква работа. Как да напиша, че се интересувам от свършеното? А как би иглеждало искане за достъп във форма, пожелана от ЮРК? Може би така “Уведомете ме за Вашата работа, но не ми показвайте преписките или подберете онова, което сами прецените, че трябва да ми покажете, а за останалото няма да протестирам...”.
МОН не е представил доказателства, че съм бил уведомяван за таква работа.
Съдът не е изяснил в определнието какво точно означава текста в писмото от Съда до МОН от 12.5.2006 г., за мнение на Министъра по 2 броя молби на П.Фенерски. От друга страна Министър Даниел Вълчев:
- не е представил предварително становище 4 месеца;
- не е реагирал на писмото от 12.5.2006 г.
- не се е явил да делото в Съда за поправка на протокола, а е редовно призован
- не е представил нито един документ от преписките в съда
Гражданинът е:
- нередовно призован от съда за поправката.
- не е получил призовката и към датата на настоящето обжалване, ако изобщо е било изпратено нещо;
Забавянето има и друг ефект – ще изтекат всички възможни срокове, касаещи възможността за налагане на административни наказания на виновни служители и носене на каквато и да било отговорност от когото и да било, както отговорността за същото ще се прехвърли изцяло върху Съда, които има имунитет. Поради което съм помолил писмено да се укаже на министъра да не унищожава документи, а това не само че не е направено от Съда с изпращането на уведомяването от 12.5.2006, но дори е допусната грешка в текста, която го освобождава изобщо от отговорността, че не е дал становище по отношение на поправките и отговорността се поема 100% от Съда, което в определени обстоятелства може да означава форма на покровителство от една власт с имунитет спрямо друга, без такъв.
Съдът е нарушил рамките на своята компетентност с изводи, че “резолюциите нямат самостоятелно значение” и с квалифициране на предназначението на тази информация, отнасяща се до данни от деловодната система на МОН. Това е принципно недопустимо.
Преписката се сътои от взаимно свързани документи, организирани в деловодство, исползващи информационна система. Организацията е базирана на релационна база данни. Достъпът до такава система е невъзможен без специален ред (политика на достъп се цел контрол на възможностите за редактиране на текстове в нея и др.), разпореден от Министъра, както за служители, така и за граждани. Това гарнатира нейната цялост при регистрация и съхранение.
Неправилно и необосновано е използвано твърдение, че резолюциите са “подготвителен” характер. Характерът им се определея със Заповеди на Министъра и техническата спецификация на конкретната деловодната система на МОН, неуниверсална за всички учреждения. Оценката за начина на използване на конкретната информационна система е специализиран въпрос от областта на информационните технологии и не е в в областта на професионалните задължения на една власт (ВАС) да взема отношение как точно се използва това текстово поле в друга власт (МОН) и в какви релации помежду си се намират останалите полета без нарочна експертиза. В съда не е предоставена и не е поискана от никаква информация за това.
На основата на изложеното по-горе се вижда, че ЮРК разсъждава за непоказани документи, при това не един. Не се отрича, че има такава преписка, като “доказателство” в случая са само думите на страна в спора в заседанието. Налице е не един, а множество мълчаливи откази, във всяка от двете преписки.
Факт е, че ВАС има сайт със служебна обществена информация за всяко дело, както и за възможности затърсене свободно от интернет по дати, дела, имана на съдии, прокурори и т.н. показва, че тя наистина “подготвя”. Благодарение на нея аз не направих така, че заседание да се проведе, организационните проблеми на ВАС, а Съдът получи възможност да се изяви с обжалваното определение, без забавяне на разглеждането. Тя затова е служебна и има за цел да направи процеса на разглеждане ефективен, а употребата на компютри би трябвало да помогне за по-бързия и по-прозрачния достъп до информация, а не обратното, както се получава.
Поисках да се направи поправка на протокола.
Правилно ли съм разбрал, че Съдът е искал да каже, че казаното от мен, освен в т.4 няма нужда да се отразява пак, защото вече е отразено?
Ако е това, то не е абсолютно вярно и може да се проследи на базата на самите текстове. Аз реагирах на изказване на ЮРК. От текста “Гажданите като мен...” нататък, аз не коментирам ЗДОИ.
Така в протокола чрез съкращение са оставени главно организирани под диктовката на Председател текстове насочващи само към ЗДОИ. Не са коментирани други възможности.
Заместник-директор на Национално СОУ “София” е подписал едно от двете писма и двете писмата се отнасят до проблеми в училище с национален статут и до други проблеми с обществена важност.
Извън полезрението на ВАС остват фактите, че се отнася до обстановка на сериозни проблеми и системни прокурорски проверки (7 броя за 2005 г., не са единствените през последните години, че има следствено дело срещу ВрИД Директор, поради което не са изложени детайли, молбите са заведени с минимално възможен текст за да се осигури повече дискретност, и да не се нарушават други закони и морала.
Аз съм вносител на жалбата, но и съм един от специалистите на базата на чиято добра работа това училище става Национално. През 1999 г МОН одобрява разработените от мен и изпполвани в учебния процес в това училище преди това учебни матриали като “Увод в Компютърната Математика” 1 и 2 част, пособие за средните училища. Това е личният ми принос като преподавател там през 1995 – 1999 г. Интересувам се професионално то средно образование от 1986. Справка може да се направи в архива на БНТ за 1986 г, , “Час по всичко”, рубрика “21-ви век търси таланти”, издание посветено на моята работа, още като ученик, преподаващ на екпсериментелните тогава 6-годишни първокласници в 35-то СОУ в София.
Стандартен, класически пример от учебниците по логика е “Всичко написано между тези кавички е лъжа” , а “От съдържанието на изготвения протокол се вижда, че той е изготвен точно.” е друг, нов отличен пример за проблемно изречение, употребено в протокола на заседанието във ВАС, в което съм участвал.
Разсъжданията направени от Прокурора, Председателят на Съда и ЮРК са абстрактни и не се отнасят до нито един материален документ от самите преписки, представен в заседанието пред Съда, а съществуването на писма в преписките не е оспорено от МОН.
Неправилен е изводът за мотивирано заключение на Прокурора.
Структура на цялия текст на исказването на Прокурора:
- ”Жалбата е процесуално недопустима.” Това е извод или теза и не се предшества от мотивирана доказателсвена част.
- ”Не се касае ... от ЗДОИ” - Това е извод или теза и не се предшества от мотивирана доказателсвена част. Би могло да се използва за доказателство на горното, ако се докаже.
- Следва неточно и непълно преразказване на основната формулировка на Закона, съкратена смислово с над 50%.
-Следва последно и пълно изречение: “В слуая заявителят иска информация не за да си състави мнение за дейността, а защото иска отговор на движението по две молби.” Тове е основна теза, не се предшества или следва от мотивирана доказателствена част, няма разсъждения за доказване на взаимното изключване на ‘работата’ и ‘движението на преписките’ , не се коментират приетите от Съда доказателства – писма на родители. Не се коментира дали е даден по-рано правилно или неправилно показаният от мен документ – разпечатка в неговата цялост.
И в Определенито, както и от Прокурора, не се коментират приетите от Съда доказателства – писма от родители. Мненито на страната по делото (ЮРК) за тези писма, като “неотносими” към делото не е придружено от разсъждения или доказателсва и но не е оспорено тяхното съдържание. Родителските писма, както и подписа на длъжностното лице от училището показват, че става дума не за “личните” интереси на молителя, а се отнася до интересите на стотици хора.
(Екран 2 - разпечатка на екран на сайта на ВАС)
(Екран 3 - разпечатка на екран на сайта на ВАС)
Публикуване в Интернет. В определението писмата ми са характеризирани като “лична” информация. Но на екрани 2 и 3 от сайта на ВАС се вижда, че подобна информация се публикува от самия съд.
Тези публиказии са на основата на ЗДОИ и необходимото уточнение по ЗЛД относно ЕГН. Това е служебна обществена информация, съгласно ЗДОИ. Министърът е отказал точно такова копие, и не отрича че не е предложил техническа възможност за достъп до такова през Интернет или по друг начин.
ЗДОИ не задължава министъра да Ви напише отговор на молбата на среща, а само създава условия да се уведомите защо се е стигнало до отказ по преписката това може да се проследи. ЗДОИ не изисква да доказвате какъвто и да било правен интерес и това следва от самия характер на молбите – ЗДОИ не квалифицира информацията като “основна”, “допълнителна”, “много важна” или “малко важна”. ЗДОИ не предвижда възможността обществената институция да избира какво да показва, или не показва от дейнсотта си, освен в случайте регламентирани с друг закон. Така се изпълнява изискването за възможност за самостоятелно формиране на мнение, а това че конкретния касус не е поставен в момента от медиите не го прави “необществен”.
На сайта на ВАС е публикувано името на деловодител, друго име на служител, регистрирал движение на препискатра, текст на текуща резолюция “За такса”. Това е вдижението и “работата”, която предвижда опредлени възможности за спиране на движението изисква да се разглежда внимателно всяка подобна информация като “резолюция”. Една непрочетена резолюция може да спре движението на преписката.
Достъпът до преиската е начин да се получи представа за дейността на Министъра по събирането и обработката на молбите на гражданите изобщо и за самата технология на “мълчаливия отказ”, защото това също е вид акт (действие) на задължения субект. А това е невъзможно без подаване на отделни “лични” молби. Поради това е неправилно и необосновано е използвано твърдението на Съдиите, че отговорът на въпросите го “засягат лично”.
ЗДОИ дава възможност да се запознае гражданините със самата технология на работа в МОН и от това да се направи самостоятелно извод, за начина по които се стига до добрите постижения или проблемите и цялостната технология за работа.
Това е познавателен интерес и в случая в това се състои неговия “правен” характер и правния интерес на гражданина – например да гласува или не за партията на този министър, в зависимост от това как се обработват преписките които постъпват. Редно е да има процедура, чрез която да препятства принципно възможността служители с личен користен да препятстват движението на преписките. Непрозрачността на състоянието на деловодството е основен елемент на корупцията в администрацията.
Уважаеми Върховни Административни Съдии,
Въз основа на изложеното, моля да отмените Определенито и върнете делото за разглеждане от друг съдебен състав, който да го реши по същество.
22.6.2006 г.
С уважение:.......................
/Петко Фенерски/
Приложения:
Копие на Молбата, за МОН.
Квитанция за платена такса……………………..
|
