И мечтата на кандидат-студента за изпита по история - темата за създаването на българската държава, се оказа разочароваща за някои. "Писах само каквото си спомням от трети клас", "Много беше лесна, но нищо не можах да се сетя" и "Почнах да уча точно от следващата тема" бяха по-нестандартните оправдания на първите напуснали изпитните зали в Софийския университет.
4293 души се явиха на най-масовия изпит в Алма матер, с който се кандидатства за 23 специалности. От днес 58 проверители започват оценяването на писмените им работи, а резултатите ще са ясни до края на месеца.
"Създаване и укрепване на българската държава при хан Аспарух и хан Тервел", прочете изтеглената от общо 15 формулировки Ива Георгиева от Русе. Изборът й бе посрещнат с бурни овации. Двете контролни теми бяха за управлението на Стамболов и за Кримската война и дейността на Г. Раковски.
Темата прогони от изпитните зали немалко младежи още в началото на изпита. Към 10 часа от ректората започна да се изнизва постоянна нишка бързо написали. "Темата е дълга и трудна", търсеха кусури традиционно чакащи родители.
На изпита вчера не се явиха 239 от подалите документи, а 27 писмени работи бяха анулирани.
"Темата е изключително добра и позволява кандидат-студентите да покажат уменията си да анализират и да подбират фактите. Това обаче може да е и нож с две остриета", коментира председателят на изпитната комисия доц. Миляна Каймакамова. Според нея кандидат-студентите харесват темите от Средновековието и ги приемат за лесни, но при проверката става ясно, че липсват подробностите, които показват задълбоченото познаване на материала. "Много често сме чували възгласи в аудиторията, а след това се получават печални резултати. Надявам се тази година слабите оценки да са по-малко", добави Каймакамова.
За втора поредна година в СУ имаше и предварителен изпит по история. За участие в класирането важат и двата изпита. Явилите се и на двата участват с по-високата оценка. На предварителния изпит се падна "Църковно-национално движение през епохата на Възраждането", слабите оценки бяха 65%, а отличните - едва 3%.
КРИТЕРИИ
В темата трябва да се включат развитието на славяни и прабългари до края на VII в., отношенията на хан Аспарух със славяните, войната с Константин IV Погонат, конфликтът през 681 г., признаването на българската държава, изтъкна доц. Каймакамова. При управлението на хан Тервел е важна активната му международна политика, участието във византийските междуособици през 705 г. и получаването на титлата кесар. Не бива да се пропускат и договорът с Византия през 716 г., който включва и клауза за търговските взаимоотношения между двете държави, и участието на българите при отблъскването на арабите при обсадата на Константинопол през периода 717-718 г.
Прекрасна тема!! Най-славната страница от българската история- задружните усилия на българи и ромеи спират арабските пълчища и по този начин спасяват света! Ако това сътрудничество не се беше състояло е имало вероятност величествените Константинополски стени да поддадат и да се случи голямата трагедия.Но стените се оказват стойки и яки и спасяват човечеството. Но великото делото на Тервел ще остане едно от най-съдбоносните за цивилизацията решения! Срамота е децата да преписват на такава тема, срамота! Подобни исторически събития трябва да се пределно ясно разбрани от всеки българин!Боли ме като виждам, че децата ни не знаят тези неща, та нали за да познаваме себе си, трябва да знаем откъде сме дошли!
Ди ефхон тон Агион Патерон имон, Кирие Иису Христе о Теос имон, елейсон имас. Кирие , тон нун му фотисон, ке тин кардиан ке та хили му аниксон, ис то имин Се. Панагиа Триас елейсон имас! Докса Патри ке Йо ке Агио Пневмати ке нин, ке ай, ке ис тус еонас тон еонон. Амин.












