При смърт да се приема, че пациентът приживе е дал "съгласие по подразбиране" за даряване на органи. Това е записано в приетите вчера на първо четене поправки в Закона за трансплантация на органи и клетки. Ако човек не иска да дарява, трябва да го декларира изрично в здравната си книжка приживе. В досегашния закон бе тъкмо обратното - заявяваше се желание.

Промените, внесени от правителството, предизвикаха бурни дебати в пленарната зала. Против предлаганите текстове се обявиха депутатите от ДСБ и ОДС. Те смятат, че човешкото тяло е свещено и всеки сам се разпорежда с него. Другото би било светотатство. Изтъкнати бяха и религиозни доводи. Становище на комисията по биоетика към Вселенската патриаршия гласи, че донорството е доброволен акт и може да става само със съзнателното съгласие на дарителя. Същото е записано и в Европейската харта за правата на човека. Информираното съгласие на донора е принцип и във всички европейски страни. Според депутати от опозицията промяната ще поощри търговията с органи.

---

ЗАЩИТА

Шефът на комисията по правата на човека и вероизповеданията Огнян Герджиков защити промените с аргумента, че животът е по-ценен от всичко и трябва да се даде шанс на болните да живеят. Според него досегашният закон се е оказал неефективен и само неколкостотин души са заявили волята си да дарят органи. Той обаче не скри, че съществува потенциална опасност от търговия с органи. "Това е обратната страна на медала", призна Герджиков. Според него лекарите трябва сами да си изработят защитни механизми срещу подобни злоупотреби.