Прометей дал на хората огъня. Да се топлят и прочие. За което бил много жестоко наказан от висшестоящия Зевс.

Приковали го на една скала, където всеки ден долитал огромен орел. Той с олимпийско спокойствие кълвял черния дроб на прегрешилия, та да му причернее.

Нощем обаче дробът, уникален орган от медицинска гледна точка, се самовъзстановявал изцяло.

А един ден, преди да е долетял стриктният орел, при прикования Прометей кацнала, така да се каже, жена му. Мъчно й било за съпруга й, затова му дошла на свиждане.

- Как я карате? - попитал загрижено Прометей, сякаш ставало дума за семейната им кола, взета на лизинг от Хермес.

- Трудно, много трудно - признала си женицата и свела подпухналите си от плач очи. - Тежък ни стана животът, непосилен, ще знаеш...

- Е па нали ви дадох огън?! - промълвил прикованият Прометей, дълбоко вярвайки, че помагайки на хората като цяло, помага и на семейството си в частност.

- Е, греем се на огъня - отвърнала женицата, - ама какво ни грее това, като нямаме пък какво да сготвим...

Прикованият Прометей се замислил. Така и така заникъде не бързал. Накрая рекъл, поклащайки пламнала глава:

- Я, булка, отрежи от черния ми дроб, па го опечи на скара за децата!

Жената хлъцнала от изумление, та той добавил, усмихвайки се:

- Е па няма да храня само орлите я!

ПП.

Защо разказваме този мит? Ами защото ни се чини, че колкото и да кълват банковите сметки на тия, дето ни дават топлото, все ще има нещо и за разплаканите им фамилии.