"Ти помниш ли морето и хотелите, мазетата им, пълни с кал и смрад? И онзи див копнеж по социализма, където само планово строят?!..." - тъй ми изплака в жално писмо виден деец на предприемаческия фронт. - "Имаме ли ние гражданско общество, загрижено за тая страна, за прогреса и хепинеса на демокрадците от новия век?! Крайно време е да удари рамо на бедните собственици на хотели и други богоугодни заведения по крайбрежието! Да се бръкне хазната, па да ни оправи инфраструктурата, щото се излагаме като кифладжии без кифли, както беше лафът през гнилия социализъм, кога скромно похапвахме кифла с мармалад от пет и бозичка от четири, заделяйки стотинката от десетте, които ни даваха за закуска, за строежа на капитализъма в бъдеще! Всичко е от спестявания!

Какво искаме, бе - някакви си пречиствателни станцийки, канал и водопровод, магистралка и срочно укрепване на надупчения като швейцарско сирене бряг, та да не затрупва чуждоземни люде, доверили ни свещеното си право на отдих! Дайте да дадем, че хората се цупят - зер по двеста евро са отделили от залъка си за чартър и почивка за десетина дни! Бедстват и новите ни вилни зони, аха, да пропадне толкоз сиромашки труд! Отива човек - басейнчето му изтекло в морето, хукнала виличката да се пързаля по камънака, зейнали цели пропасти, а държавата спи! Няма кой да му оправи пътя до имота и не само, ами някъде няма и път! Хич бива ли толкоз безразсъдно отношение към националното ни богатство! Тия милиони да не сме ги намерили на улицата, я?! За бога, братя, помагайте!... Да не говорим пък, че освен по Черноморието, черно да остане дано!, тоя проблем се вихри и в полите на Витоша - в най-представителните квартали, перлите на новото време! Бива ли да ги държим без канализация, топлопровод и прочие - нали, като дойдат вдругиден на сгледа за новата ни олимпийска кандидатура, пак ще ни турят черните "чавки"! Да не се офлянква властта, ами да помогне на бедстващите хотелиери, предприемачи и пр. собственици на недвижимост! Сега всичките усилия на нацията трябва да се насочат към нас, щото туризъмът ще ни храни, ей! И нас, и внуците, и правнуците ни!... И друго - кажи-речи милион българи хукнали по таз тежка чужбина, когато техните златни трудови ръце са ни по-необходими тук! Ето, като ни подпомогне държавата с парите на всички данъкоплатци, заричаме се, че на вакантните места за обслужващ персонал ще ги назначаваме с предимство! И за да видиш колко сме широки души и демократично скроени, нямаме нищо против да се възроди бригадирското движение! Да се мобилизира младежта и със самоотвержен труд да позалеси курортите, щото, човещинка, поувлекохме се - нема дърво за цяр! Ама то е за тях, бе, като идват после децата им да помагат с парцала и метлата, ще им показваме гордо - това паркче вашите са го садили, в тая едва набола горичка те заченаха!"

Нали повечето предприемачи са си и в трите власти, успокоих го, че вече се действа по въпроса, па завърших и аз в стих: "Ти помниш ли поне един предприемач да не избухне в горък плач на рамото на скъпата държава, която само трябва да му дава!... Защото тя е дойна крава. Но нека викнем с бодър глас: Държавата сме ти и аз!..."