С базуки, минохвъргачки и ръчни гранати хората масово отиват къде?

На мач!

Както е тръгнало, утре прелитащи фенове като нищо ще бомбардират стадионите и от въздуха, наемайки за случая частен самолет или пък отвличайки натовска летяща крепост с ракети въздух-земя...

На мач като на мач, т.е. на война като на война. Какво по-логично от това?

И откъде накъде разни футболни деятели, че и политици (те пък нали се врат навсякъде!), ще клеймят с клишета по-емоционалните запалянковци?

Мигар не ги нахъсваха именно те толкова време?

Мигар не се говореше с пяна на уста за тоя или оня кръвен враг?

Че и кръв се лееше, че и жертви падаха - включително нищо неподозиращи мирни граждани.

Но точно тук трябва да изтъкнем, че фанатичните фенове са демократично спокойни. Защото сега, за сведение, не е като едно време, та да им разформироват отбора или да го преименуват!

А и в края на краищата на всички до болка е известен основният закон на пазарната ни икономика, който гласи: където има много пари, много се гърми. И често се гризва дръвцето, ще уточним ние. Но какво по-логично и от това? То такава е далаверата.

Та малко ли от тъй наречените "бизнесмени с бели якички" излязоха на светло, за да навлязат и във футбола? Където имат идеалната възможност да се сритат.

И някои впрочем там си и останаха. Със страшна сила им биха дузпата. Отстраниха ги.

А пък на разни други благодетели им показаха червен картон - прокудиха ги от родината ни като мафиоти, понеже имали, представете си, мутренското безочие да не се отчитат достатъчно и своевременно на политическата мафия, пардон класа. Егати наглостта, нали?

Войната си е война - нема лабаво!

Какво да очакваме ли? Ами я Сините каски, я Червения кръст...

Обаче като знаем как някои налитат на тия цветове... Ще трябва май Сините каски да спасяват Червения кръст, а Червеният кръст да изнася Сините каски.

Впрочем футболният ни шампионат тепърва започва. Демек животът продължава, както обичат да казват футболистите ни след загуба.