Тия дни открих, че информираността на гражданите за пличкащите из държавата финансови потоци се подчинява на една от важните закономерности в квантовата физика - принципа на допълнителността.

Вярно, слабата ерудиция в тази област, облагородена от особеностите на старческата памет, едва ли е гаранция за достоверност на въпросните разсъждения. Помня, разбира се, че в стремежа си да подражава на Николай Колев-Босия Алберт Айнщайн не е понасял чорапите и е обувал патъците на бос крак. Помня, че Нилс Бор е играл като вратар в датския национален отбор по футбол, пък Ърнест Ръдърфорд изобщо не е играл в националния тим на Англия. Даже като вратар.

Покрай всичките тези сериозни научни занимания май колегата им Вернер Хайзенберг бе формулирал т. нар. принцип на допълнителността, според който знанията ни за най-важните характеристики на елементарните частици никога не могат да бъдат изчерпателни. Тоест, ако знаем скоростта на елементарната частица, не можем да знаем масата й; ако знаем масата й, не можем да знаем скоростта й.

На същия принцип е подчинена фискално-финансовата прозрачност у нас.

Знам, примерно, точно колко ми удържат за данък смет. Не знам къде отиват тези пари. Щото боклукът ни е заринал и е придобил мащабите на национална катастрофа. Знам величината на пътния ми данък и колко струва годишната ми винетка. Къде отиват обаче моите пари, един Господ знае. Пък и Той едва ли. Щото пътищата ни са в плачевно състояние и скоро ще престанат изобщо да бъдат в състояние.

От друга страна, пределно ясно ми е, че държавата насочва движението на определени суми към удовлетворяването на собствените си потребности - лимузини, кабинети, командировки. Колко големи са сумите, мааму, нямам представа. В бюджета, естествено, са записани някакви числа. Но като гледам, предвиденото няма да стигне за три катрсезонни костюма на президента. Какво остава за оставащото!

Следователно, когато ни е известна паричната маса, не ни е известна посоката на нейното усвояване; когато ни е известна посоката, не ни е известна масата.

Фактически държавата непрекъснато се нуждае от пари, за да ги подведе под действието на принципа: ако знаем колко са, не знаем за какво са употребени; ако знаем за какво са използвани, не знаем колко са били.

Днес пререгистрация на автомобилите. Утре нови лични карти с вграден чип. После нови лични карти с разграден чип. После с рентгенова снимка на гръдния кош. Данък редуциране на пенсионерския личен състав. Карта здравно осигуряване в отвъдния живот. Карта социално осигуряване след разболяването от асоциалност. Каквото си щете. Трябва да се трупат пари непрекъснато и да се вкарват в мелницата на Хайзенберг.

Хайде, брауновото движение на народните пари рано или късно бих преглътнал. Май така е из целия демократичен свят. Трагедията е другаде. Напоследък фаталният принцип на допълнителността засегна и университетските ми лекции. Много често взе да се случва - помня авторите, не помня произведенията. И обратно - спомням си произведенията, изфирясали са ми авторите. Спомням си цитата, забравил съм от коя страница е; представям си ясно страницата, не помня какво е написано на нея.

Ех, Вернер, Вернер, нямаше си друга работа - принцип ще ми формулираш!

Поне да бе попазил вратата на германските футболни национали!