Казано е - един държавен чиновник и добре да живее, все някога ще му се наложи да работи и тогава трябва да свърши работата си така добре, щото да са му благодарни поколенията (до второ коляно по съребрена линия).

- С министерството на вътрешните и външните органи съгласувахте ли? - попита съответният чиновник.

- Естествено! - отговори бизнесменът. - И с министерството на чифтокопитните, с държавната агенция по големите нужди и с алианса на еврочревовещателите.

- Това е добре, защото отдаването на паметници на културата на концесия вече не зависи само от мен, трябва да го знаете!

- Знам го и затова паметниците на културата са ми още по-скъпи.

Чиновникът се поуспокои, подхвана разговора по същество:

- Към коя светиня сте насочили родолюбивото си око?

- Искам да взема на концесия Мадарския конник.

- Я да видим... - чиновникът направи еднопръстна справка в компютъра. - Свободен е. Каква е целта на концесията - да го стопанисвате или окончателно да го съсипете?

- Ще го стопанисвам, разбира се!

- Похвално. Обаче няма да го променяте, нали?

- В никакъв случай! - потръпна бизнесменът. - Само ще му сложа една рекламна шапка, все пак да избия парите по поддръжката.

- Каква е шапката?

- Пийте боза "Иванов". Мойта боза, малко реклама, все пак.

- Не възразявам.

- И това копие ли е, какво ли, дето го държи конникът, ще го махна. И без това е повредено от времето. Нека конникът да държи шпек-салам, по-естетично е.

- Ама да е български саламът! - размаха пръст държавният мъж.

- Разбира се, от моята фабрика. И мисля, че е крайно време да решим проблема с коня.

- Какъв е проблемът с коня?

- Това, че е кон - обясни бизнесменът. - XXI век е! Влизаме в Европа! И изведнъж какво гледат туристите - кон! С мои средства ще го заменя с макет на последен модел лимузина.

- Звучи разумно. Обаче каква ще е лимузината, в народностен дух ли ще бъде?

- Все още преценявам рекламните оферти от водещи европейски производители на автомобили, но лимузината определено ще е в изконен български дух, номерът й ще е български.

- В такъв случай не възразявам.

Ухаещият на пари мъж се наклони над бюрото:

- И накрая една лична молба. Все пак аз поемам грижата за паметника на културата, влагам толкова много... Да сменя лицето на конника с изображение на моя скромен лик? Говорил съм със скулптор, за нула време ще префасонира камъка?

Чиновникът се замисли:

- Ако наистина вложите всичко това, някак си елементарната справедливост допуска исканата от вас промяна. Само че трябва да променим и името на паметника, от Мадарски конник ще го направим просто Иванов.

- Съгласен - колебливо каза посетителят. - Но дали ще идват туристи да го гледат при това положение?

- Спокойно, посещавал съм уъркшоп! Напливът ще е огромен! Кой няма да иска да види такова чудо като нашето, а?

И двамата си стиснаха ръцете.