Рекламният му слоган е "преди Ромео и Жулиета", но езическата любов на Тристан и Изолда е по-скоро демоверсия на триъгълника Артур-Гуинивиър-Ланселот. Филмът бил "проект-мечта" за Ридли Скот още в зората на кариерата му през 70-те, но режисьорът го сложил настрана заради "Пришълеца".

По-късно в заверата се включва брат му Тони, но минават повече от 20 години, докато двамата се заемат отново с проекта - този път като продуценти. На режисьорското столче сяда опитният в историческо-приключенския жанр Кевин Рейнолдс ("Робин Худ"). Това си личи: когато набляга на средновековния екшън с коне и хладно оръжие или на суровите северноанглийски пейзажи, филмът му е добър, а пък любовните интерлюдии са бая сладникави.

Сладникав още от "Спайдърмен" насам е и Джеймс Франко, но тук са го декорирали и с ужасяващи френски къдрички. Героят му Тристан спечелва булка за своя крал в рицарски турнир. Само дето пропуска да забележи, че ирландската принцеса е тъкмо онази, която в предишните кадри е спасила живота му и му е дала любовта си. Виж, София Майлс-Изолда си я бива. Руфъс Сюъл демонстрира изненадваща зрялост като краля-обединител на Британия Марк.

Филмът очевидно е насочен главно към деца и тийнейджъри - омекотена е както бруталността на битките, така и сексуалните сцени. Все пак "Тристан и Изолда" е солиден епос със съответната епична продължителност (над 2 часа). Може обаче да се съжалява, че Ридли предпочете да работи върху сходния по тематика и епоха "Небесно царство", вместо да се заеме лично с келтската легенда.