Не е нужно да се казва, че аниматорите от студио "Пиксар" са гениални. Достатъчно е да се каже: "Играта на играчките", "Таласъми ООД", "Приключението на бръмбарите", "Търсенето на Немо". В това паметно CV се нарежда и "Колите". Не е задължително да обичаш автомобилите, за да го харесаш, но помага. Защото в "Колите" ВСИЧКИ герои са коли - не само състезателите на пистата и обитателите на селата покрай Шосе 66, но и зрителите на трибуните, и механиците, и спортните коментатори... та дори буболечките са миниатюри на Volkswagen Beetlе.
Двигател на продукцията е Джон Ласитър, който не беше режисирал от 1999, когато направи "Играта на играчките 2"; затова пък междувременно продуцира всички излезли през изминалите 7 години филми на "Пиксар". Сърежисьор, сценарист и озвучител на някои от ролите е вече покойният Джо Ранфт, също легенда в 20-годишната история на анимационното студио.
Историята е анимационно семпла. Червената състезателна кола Маккуин Светкавицата печели дебютното си рали и веднага си навирва носа (пардон, предната броня). Фотофиниш го изпраща на втори, още по-оспорван финал. Инцидент по пътя към пистата обаче го запраща в градчето Радиатор Спрингс, западащо край легендарното Шосе 66. Прекараното там време му набива в многоцилиндровата глава, че за да откриеш приятели, любов - пък и собственото си "аз" - понякога е нужно да кривнеш от скоростната лента и да се огледаш наоколо. Темпото на "Колите" следва сюжетната извивка - филмът започва с високооктаново рали (напомнящо повече за НАСКАР, отколкото за сериите на Ф1), после намалява темпото до ритъма на глухата провинция, а накрая експлодира във финалното състезание. Някои биха нарекли средната част скучна, но онова запазено и много нежно чувство за хумор, което само филмите на "Пиксар" притежават, се усеща по-добре при по-ниски обороти. А сценарият на "Колите" успява да се изгъбарка не само с "Бързи и яростни" (включително с паралелно излизащата трета серия), но и с цялата индустрия и култура на американските muscle cars.
Никой не може да конкурира "Пиксар" в одухотворяването на безсловесни създания. След като успяха на вдъхнат душа на риби, играчки, чудовища и гъсеници, те впрягат армия аниматори и актьорски гласове в "съживяването" на своя алегоричен автопарк.
Пол Нюман, Оуен Уилсън и Бони Хънт озвучават героите в оригиналния филм; за българската версия достойно са ги заместили Антон Радичев, Вълчо Камарашев, Василка Сугарева и коментаторът на Eurosport Витомир Саръиванов.
Няма какво да й се коментира и на блестящата визия, излязла от 3000-те компютъра на студиото. Всеки от рендваните по 17 часа кадри е неописуемо съчетание на цветове, форми и отсенки. Поредното доказателство, че за гениалната анимация най-важен е не реализмът, а детайлът. В "Пиксар" вниманието към детайла е издигнато в култ.
"Колите" са съвършени, до последното болтче.
Е чак такъв искрящ металик няма в реалния живот...
Е анитке, това че твойта кола не е толкова лъскава, нищо не значи.
В "Пиксар" вниманието към детайла е издигнато в култ.
"Колите" са съвършени, до последното болтче.
"Колите" са съвършени, до последното болтче.
Значи фсичките коли са бмв-та