07 Август 2006 01:32

Да-а, нищо не е забравено...

07 Август 2006 01:59

Човечецът стреснато се обърна:
- Ама защо?... Той няма нищо общо...
- Има! Щом отказва да изпълнява нашите решения - има!
- Но какво е направил?...
- Там е работата, че нищо не е направил! Вие "Жигулата" прехвърлихте ли му?! - Прехвърлихте я, а той се отказва от нея и се опитва да върне номерата... Номера ще ни върти! Не може така!
- Ама тя е на трупчета още от 96-а, щото, като фалираха банките, останахме съвсем без пари и продадохме гумите...
- Гуми ще купите от магазина под Клуба на Партията, там да си платите "Гражданската" и винетка до края на годината и веднага отивате в КАТ.. и да си платите глобите... Ясно ли е?!...
- Ясно, ясно... - смутолеви човечецът и се промъкна през вратата... Последното, което чу, бе:
- И да сте живи и здрави до изборите, че президент ще избираме...

Редактирано от - редник на 07/08/2006 г/ 02:02:26

07 Август 2006 03:01

>>><<<
Абе да не дава Гспод да си Член, та ако ще и от 681-ва да е....

07 Август 2006 05:10

О, Господи... Наистина ли безумието се завръща? Или просто то никога не си е отивало? Сагаев, поздравления!

07 Август 2006 09:31

07 Август 2006 09:53

Докторе, какво символизират използваните от Вас емоции?
Иначе, Сагаев ми допадна днес!

07 Август 2006 09:58

Гиче, мило момиче-кокиче, използваните символи не символизират емоциите ми - те ги изразяват

07 Август 2006 10:04

И какво изразяват те?
п.п. ама аз момиче-кокиче ли съм още? Не се ли трансформирах в някой/нещо друг/о?

07 Август 2006 10:10

За мен тепърва ставаш момиче-кокиче, нежен лист мента в предиобедното мохито,
капката гренадин в следобедното дайкири Форумното ти участие през миналата седмица бе толкова тонизиращо, че скептицизмът на третата ми възраст се сломи окончателно и вече те приемам безрезервно, с бащински отворено сърце, ma fille!

07 Август 2006 10:25

Сагаев, не си прави майтап с такива работи , бе човек! Бррррр!!! На , настръхнах целия , кожата ми замяза на кокошо дупе....Брях , викам ... пак таковата и... ойдоа гюмовете у ряката...тц-тц-тц!Ногу реалистично, неам нерви веке...
Валери , никой не ги евидял да си отиват брато... тука са нихната макья!!!
Докторе , Пенки!!!

07 Август 2006 10:31

Не бе, Керпи, то е от снощната мастика, това усещане... Не се притеснявай, ще мине.

07 Август 2006 10:36

Кажете това и на Сибила, докторе! След онази Ви сценка, тя ми е обидена меко казано и ми няма вече доверие; каза ми го в прав текст. Вие разрушихте с един замах едно искрено приятелство! Сега, трябва да лепя всичко парче по парче, заради Вас. Засрамете си!
п.п. Апропо, вече изразих отношение към трансформациите, фантастичните, естествено. Дали да не ги препостна и тук, щото в събота е имало доста разредено форумно присъствие

07 Август 2006 10:37

Мислиш ли?

07 Август 2006 10:39

сакън

07 Август 2006 10:40

Ще мине - винаги минава Апропо, Ацка е изтеглена на сух док, нали? Докога, знае ли се?


*

Гиче, в живота е така - постоянно нещо губиш, нещо печелиш. Ето, миналата седмица спечели един верен почитател на таланта си в мое лице Само не преигравай...

07 Август 2006 10:56

Кога съм преигравала? Винаги съм си патила и продължавам да страдам заради откровеността и наивността си. Това явно е залегнало в природата ми! /Вие го бяхте извадили като цитат по-добре, докторе/.
Относно Сибила - наистина съм ви много обидена! Но, явно Вие знаете как да размеквате едно втвърдено от яд сърце и то го правите именно с неговото оръжие - поетичността! Много се романтичен тази сутрин и затова ще бъда добра. Но не прекалявайте с това, докторе!
Ето го и шаржа от събота.
***
Койос си прибра вкъщи уморен и доста спарен от горещия летен ден, прекаран навън. Прииска му се да изпие една ледена бира, но го домързя да отиде до магазина и затова си направи кафе. То обаче не беше напълно готово, щото поетът го обичаше леко изстинало и разредено с няколко капки плясно мляко. Затова той се отправи към хладилника, където на най-горния рафт държеше млякото. Отвори вратата и протегна ръка за ледената напитка. Ръката му обаче се оказа странно къса и не достигна рафта. Койос се взря в нея и замръзна; отново всичко се повтаряше за пореден път. Ръцете му се смаляваха бързо, краката също; лицето му се изопна от особена болка и промени израза си; тялото се сви като хармоника и за секунди от мъжа нямаше и следа; пред хладилните рафтове стоеше малко момче, на видима възраст около 10 г., което се заозърта несигурно. В следващия момент то видя млякото, физиономията му се изкриви в горчива гримаса и ядно тропна с крак. Защо Койос слагаше винаги млякото толкова нависоко? Сърдито, детето се запъти за стол, на който да се покатери и да достигне любимата напитка.
То беше стигнало почти до масата, когато започна нова трансформация; ръцете и краката му започнаха отново да се смаляват и прибират към тялото, очите загледаха страшно до момента, в който всички крайници, глава и тяло се смесиха в едно цяло кълбо, което продължи да се трансформира. Накрая резултът беше потресаващ - на масата стоеше прозрачна бутилка, пълна с ацетон. Бутилката смигна закачливо на чашата с кафе, надигна дъното си и от гърлото й се процедиха няколко капци ацетон, които цопнаха в топлата напитка. Последната се пробуди, разклати чашката за кафе и погледна враждебно натрапника, позволил си да разреди консинстенцията й. В отговор бутилката се ухили невъзмутимо насреща и. Това накара чашата с кафе да източи врат и да подсвирне за подкрепа. За секунди на масата се разположиха останалите чаши от сервиза за кафе, които заедно с пълната чаша вече с ацетон в кафето започнаха да притискат нахалната бутилка към ръба на масата. Шишето отстъпваше несигурно и накрая се понесе към земята. Почти стигнала пода, където я чакаше фактическа смърт, чрез разпръскването й на малки стъкълца и изтичане на ацетона, бутилката се изду странно и започна да се трансформира отново. Появиха се крака, ръце и глава, които ясно оформиха мъжки силует в напреднала възраст. Рокерът, целият обвит в синджири, със сребърни пръстени на ръцете, изобразяващи човешки черепи и огромен кръст на врата, стана от пода и седна на масата. Той съзря все още неизстиналото кафе, надигна чашата и го изпи наекс. След това се уригна шумно, потупа се по корема и изрева с басов глас:
- Само хеви метал!

07 Август 2006 11:09

Следващия път просто дай линк ...

07 Август 2006 11:10

Тва не знам как се прави - сори!!!

07 Август 2006 11:12

Редник, !

- А синът ви в кой университет учеше?
- В Техническия, защо?
- Вижте какво, другарю! На следващия предизборен митинг трябва да докара поне десет души студенти. Ще ги изтипосаме най-отпред и ще ги снимаме, ето, младата научно техническа интелигенция ни подкрепя! Като намерим по десет от всеки университет и агитката готова! И от художествено-творческата интелигенция ще имаме представители и от физкултурната..., пардон, това беше ли интелигенция?- говорещият се обърна към седящия до него, но след като не получи отговор продължи:
- Кебапчетата и бирата от нас, на корем!
Човечецът замига притеснено:
- А за нас кебапчета и бира ще има ли?
- Я не се излагайте, другарю! Нашата партия винаги е отричала материалистичното мислене! Облаги Ви се приискали, а? Какво, последно предупреждение ли искате да си изкарате!
Човекът кимна смутено, преглътна на сухо веднъж-дваж, тихичко излезе и безшумно затвори вратата след себе си.

07 Август 2006 11:14

Круела, редник,

07 Август 2006 11:37

А синът ви в кой университет учеше?
- В Техническия, защо?
- Вижте какво, другарю! На следващия предизборен митинг трябва да докара поне десет души студенти. Ще ги изтипосаме най-отпред и ще ги снимаме, ето, младата научно техническа интелигенция ни подкрепя! Като намерим по десет от всеки университет и агитката готова! И от художествено-творческата интелигенция ще имаме представители и от физкултурната..., пардон, това беше ли интелигенция?- говорещият се обърна към седящия до него, но след като не получи отговор продължи:
- Кебапчетата и бирата от нас, на корем!
Човечецът замига притеснено:
- А за нас кебапчета и бира ще има ли?...
- Е па, на вас не ви ли стигнаха кебапчетата и бирата на Бузлуджа, а? - възмутено изсъска говорещият. - Що плюскане му ударихте там; пък и хорца тропнахте и сълзи горко ронехте на "Червена роза", на Веско Маринов. Неблагодарници! - не спираше да ругае говорещият, но продължи със по-снишен и успокоен тон: - Тя, Партията каквото и да прави за електората си, той вечно е недоволен!
Човечецът покорно сведе погледа си, засрамен от обективната забележка на члена на Партията. Това пробуди състрадателно отношение у говорещия, който с кадифени нотки в гласа, му каза:
- Кво да ви правим? Айде от нас да мине и този път. Ще има и за Вас кебапчета и бира на корем, ама при условие, че другата година на Бузлуджа успеете да доведете цялата рода, а пък и от махалата ви могат да дойдат повече хора. Нещо, много малко електорат тази година уважи празника на Майката-партия - разсъждаваше наглас говорещият. - Така не може да продължава, ще има май късане на партийни книжки. Айде със здраве и да не забравите обещанието си - отпрати спокойно говорещият човечеца, който тихо се изниза от страята.

Редактирано от - Гичка Граматикова на 07/08/2006 г/ 13:04:11

07 Август 2006 11:39

Опять пришли поручики Ржевские...

07 Август 2006 11:47

За реконтрата - апят окуражителное молчание.
Докторе, както сочи статистиката, кафето ще го пием без ацетон поне още една година

07 Август 2006 11:48

Партийна постеля

07 Август 2006 11:54

Отказваме се от отказването.


И - води ни партийо, води ни...

07 Август 2006 12:27

Що? Какво е станало с Ацето? Аз таман я удостоих със специално внимание в моя шарж; и сега наистина ли без ацетон ли ще го пием кафето?!? Ей, хора имам си една болка: много ми липсват напоследък дедото с тримата внука - Спасовден и тов. Премянов. Къде се попиляха тези хора? Много почиват, май. С тези си подозрения и аз се понасям по канала на трудовия процес. Хубав ден!

07 Август 2006 12:52

- Чакай малко - огледа се наоколо той. - А къде е Ганьо? Някой да е виждал Ганьо?
Огледаха внимателно наоколо. Три пъти обиколиха околността. Викаха. Безполезно. От Ганьо нямаше и следа.


Ганьо седеше на мраморните стълби на някакво палацо, а под краката му тихо се плискаха зеленикаво-кафявите води на Канале гранде. Гледаше втренчено малките карагьозчета, стрелкащи се в дупките на ренесансовата мраморна фасада, потъваща ежегодно със сантиметър и половина и се чудеше в какво се беше забъркал. Догадките определено не му се нравеха, но май нямаше избор. Поне боб имаше в изобилие. Тъкмо ставаше, за да се отправи към обедната си порция, когато една игрива вълничка опръска обувките му и той вдигна стреснато очи. Към палацото се приближи черна гондола и удари нос о най-високото стъпало, на което допреди малко беше седял. Трите девойки, приготвили се за слизане, игриво изпискаха. Ганьо ги загледа с интерес, определено нямаха вид на туристки. Наистина, бяха с големи слънчеви очила и миришеха на Нивеа фактор 12, но бяха с приятно прилепнали сестрински престилки, а в косите им бяха забодени кокетни касинки. Винаги кавалер, Ганьо последователно им подаде ръка за слизане и с удоволствие гледаше как адриатическият бриз закачливо подвява престилките, за да открие бели прашки на червени кръстчета.
- Носач, куфарите – каза му първата и тръгна напред.
- Маша, а помниш ли номера на стаята? – подвикна втората, която се задържа малко по-дълго облегната на силната ръка на Ганьо
- Питай Бомбаша, тя направи резервацията – дойде отговорът през рамо
- Даша, портиерът ще ни заведе – и младата жена, наречена Бомбаша се усмихна съзаклятнически на Ганьо – Някоя да има дребни за бакшиш?
Ганьо изчака трите да се изнижат към входа, вдигна куфарите и тръгна след тях. Когато влезе в стаята, тази, която бяха нарекли Маша, вече разкопчаваше нетърпеливо престилката си.
- Уф, голяма жега – издуха тя падналите на челото й кичури – Носач, пусни водата да се пълни ваната.
Ганьо не възрази. Влезе изпълнително в банята и пусна крановете.

07 Август 2006 13:45

Що оставихте да бастисат ацето, бря, серсеми?!
Да не ви остави човек малко без контрол и глей ко стана...
Нови цветя в какината саксия* ли са надигнали венчелистчетата си междувременно?
* съксия, сексия - по избор на клиента

07 Август 2006 13:46

фък... ма нима и дарагаята ацка са фъкнали... хараша феодалка беше... нароили са се прогресивни робиспиъровци... и мурати... и женадарк... громят феодализъма като тов. громико... както е рекъл ларошфъко:
ше си отиде тоя отколешен и устойчив соушъл билдинг... и ше доде направо комунизъмът... като в монголия...
требва да се смеем и ревулюцьонни песни да пеем, а не сълзи да леем...

07 Август 2006 13:47

".Некой .беше .подрезал .дъските .на .тоалетната .на .дедо."

07 Август 2006 13:49

секо зло за добро... тов. фроц паявился... гунсеремус, тов. фроц..!

07 Август 2006 14:07

Стаята не беше просто стая. Беше си апартамент с две спални и дневна. Огромни луксозни спални и огромна луксозна дневна. Банята също беше огромна. Ваната също. Повече приличаше на малък басейн. Ганьо си представи как плува бруст вътре. Или по-добре гръб. С компания. Трите сестри се суетяха насам-натам из стаите докато разопаховаха багажа. Веселия им брътвеж и закачливи подмятания достигаха през вратата до ушите му като жизнерадостно бръмчене. "Вероятно са мутреси тръгнали на шопинг" - помисли си Ганьо с известна доза завист докато контролираше пълненето на ваната.
- А водата по-хладка ли да бъде или по-топличка? - провикна се той.
Не получи отговор.
- Ехооо. Как предпочитате водата? - повтори той.
Отново му отговори само тишината. Жизнерадостното бръмчене беше изчезнало. Дали не бе казал нещо лошо? Ганьо се показа плахо от банята и се огледа. Три чифта очи го гледаха изпитателно от различни краища на апартамента.
- Не ни каза, че говориш български - процеди през зъби Маша.
- Може да развали прикритието ни - добави Бомбаша.
- Най добре ще е да го очистим - заяви равнодушно Даша, и вдигна от писалището декоративен нож за разрязване на писма. - Канала е точно под прозореца...
Трите сестри се приближаваха заплашително от три страни към Ганьо. Даша поклащаше заплашително ножа за писма, Маша беше извадила отнякъде пистолет, а Бомбаша беше докопала тежък сребърен свещник.
- Ама... аз... аз... момичета... недейте така... - заекваше безпомощния мъж отстъпвайки обратно към банята и в пристъп на отчаяние добави - Що ли не си останах при Етанолий?
Ръба на ваната се оказа точно зад него. Следвашата съпка беше последна. Препъване - разпери ръце и с шумен плясък цопна по гръб във ваната. Тъпа болка в тила му показа че си е ударил главата. Отвори уста да извика и водата нахлу мощно в белите му дробове. "Егати" - мина набързо през съзнанието му и черна пелена се спусна над него.

07 Август 2006 14:15

>>><<<
Гиче, как можа да напичеш толкова много букви?!!
>>>
Лъоха, ако не си плащал уравнителна сметка за толокози емигрантски пирьоди фръква ти червенокожата дори от 681-ва гадина

07 Август 2006 14:18

Гунсеремос и гунсерсемос, почитаеми!
Гунда Ниман и Гунде Сван към Гунди
P.S. Sun-чик, глаголът напичвам е изумително точен и описателен!
Творецът в случая се явява пичател, нъл тъй?

Редактирано от - Forza NATO на 07/08/2006 г/ 14:20:00

07 Август 2006 14:19

>>><<<
Изпуснал съм някъв момент, защо са арестували кафето, как шси пиим ацетона ся...да не е турнала нещо дръг вътре...или може би е на .... на некоя ривиера...

07 Август 2006 14:35

"Гиче, как можа да напичеш толкова много букви?!!"
Топовието да създава нов сборник с новообразувани думи; разбрах, че това много го интригува и въодушевява - давам личното си съгласие в случая!
Кръстнико, целувам ви ръка!

07 Август 2006 14:44

Ураганът Криси минал над наще нещастни "сървайвари " и ги евакуирали на съседен безлюден остров , досущ като нашия , ама малко по рахат...

07 Август 2006 15:21

>>><<<
Dа ви кажа една клюка и да тръгвам към офиса...откъдето после пак може...
Таааа, в петък-събота СЕГА съобщи, че техен хранен човек е открил заедно с други юнаци нова планетка - 20 км диаметър с 5 км бонификация от МАДЕ (международно астрономическо дружество за ...а, де)...та, не са я още наименовали...та, царски верен човек - Асен Ошанов започнал издирване и понее науката работи с фъкти завъртели бек орбитата със 79 гадини и кво да видят - дедо бил роден под тая звезда. Сега Ошанов ще внася иск за царски имот, още повече тези от Сега нямат нотариален акт, макар че не е била планета на интендантството. Дедо казал, че ако му я докарат по-близо, ще си седи накъм северния полюс и ще посреща "малки принцове", а другите имоти щял да запази за да има къде да пасат овце за малките принцове..

07 Август 2006 15:26

Слънчо, това беше великанско!

07 Август 2006 15:27

Па да му я харижат и да го пратат да си царува там. И сите царедворци с него, че то инак бива ли - цар без поданици?

Редактирано от - Bai Car на 07/08/2006 г/ 15:31:12

07 Август 2006 15:34

Думите на моя кръстник веднага отвяха съществото към "Малкият принц", на Антоан дьо Сент- Екзюпери. Една творба, създадена през 40-години, която омайва и до ден днешен и деца и възрастни с историята за златокосото момче от друга планета, дошло на земята, за да търси тайната на скъпата си роза...

07 Август 2006 15:47

Да дам още интересно инфо, което съм прочела тук-там, ако някого го интересува:
Авторът на "Малкият принц", летецът Антоан дьо Сент- Екзюпери, който през 1944 г., по време на фашистката окупация на Франция изчезва над Средиземно море при разузнавателен полет, е смятан за литературен гений, превърнат е в национален герой. За мнозина той е Свети Сент-Екзюпери. Не случайно ликът му се появява върху банкнотата от петдесет франка. Напоследък обаче авторът е представен в няколко труда в друга светлина, според които той е: невротичен, слабоволев и нерядко жесток донжуан, който не успява да живее според възвишените идеи на творбата си.
Твърди се, че "Малкият принц" далеч не е вълшебна приказка за чистотата и саможертвата, това е разказ за безразборните любовни връзки и изневярата, хитро замаскирано прощално писмо на самоубиец, завършено скоро преди той да изчезне. Вълшебната приказка започва с това как, след като самолетът му се е разбил сред Сахара на хиляди километри от населено място, разказвачът среща малкия принц, който го моли да му нарисува овца - създание, за което странният посетител от другия край на Вселената е чувал, но никога не е виждал. Принцът обяснява, че живее самичък на малка планета не по-голяма от къща и има три вулкана - два действащи и един угаснал - и една роза, невероятно красива и извънмерно горда, на която според него няма равна в цялата Вселена. Но когато идва на Земята, той с покруса открива, че тук има хиляди рози като неговата, докато мъдрата лисица не му казва тайната на неговата роза. Накрая като Сент-Екзюпери малкият принц изчезва тайнствено - вероятно се връща на своята планета при своята роза.
Извинете ме за лирическото отклонение.

Редактирано от - Гичка Граматикова на 07/08/2006 г/ 15:57:38

07 Август 2006 15:54

Френското разузнаване твърдялоче на планетата имало един гражданин плъх.

07 Август 2006 16:03

Френското разузнаване не спи!(с кой да е...)

07 Август 2006 16:05

А дървен матрял дали има ...ей тъй чиляка ако иде да си види имотецо, да си палне огънче да стопли старите си кокали...

07 Август 2006 16:07

Кръстнико, поклон!
Керп, дървен матрял откъм гръцко ша се докара. Няма да се плуашиш!

Редактирано от - Гичка Граматикова на 07/08/2006 г/ 16:20:26

07 Август 2006 16:23

фък... бая ще да го е бил закъсал таваришчът гъзюпери... със секшуъл айдентитито... че даже и план на фъктрипът публикувал... кви ли не дивиейшъни се срещат на тоз свет... на некой им се ще да фъкват малки момченца... на други рози, лисици и овце... и прочее... че даже и картинки има... как слон фъква боа... целия е влезъл...

07 Август 2006 16:28

>>><<<
Събитията се движат бързо, .... ето линка към откритието...на снимката се вижда новата планета с диаметър 20 км по малката ос. Открита била от сисандин, ... който е бил нещо като омбудсман на писандините в редакцията.. Натиснете тук

Редактирано от - sluncho6 на 07/08/2006 г/ 16:30:46

07 Август 2006 16:30

Алексей, прощавай, че се намесвам, но трябва да ти отговоря. Екзюпери не е бил извратен /е, не съм му светила/, доколкото ми е известно. Разправят, че творбата му индиректно е била насочена към неговата съпруга; тя е била послание към нея като вид разкаяние, молещо за опрощение за допуснати грешки. Ех, ама и ти с твоята любоФ към животните!

07 Август 2006 16:34

Алексей и Роси Кирилова първи приятели на животинския свят!