|
| Златният кинжал, открит от археолог на НИМ край Дъбене, може да се окаже най-ценната находка за този археологически сезон. |
16-сантиметровият златен кинжал е идеално запазен и въпреки че е изработен преди 5000 години, е изключително остър. По него липсва патина, което говори за високо съдържание на злато. По думите на проф. Божидар Димитров, подобна находка не е намирана никъде у нас. Според него кинжалът е използван за жертвоприношения. "Вероятно е знак за царска или първожреческа власт. Но двете функции през онази епоха са обединени в една персона", обясни професорът.
Археологът Мартин Христов е на разкопки край Дъбене вече втора година. През лятото на 2005 г. той откри над 15 хиляди златни елемента в трите разработвани могили. Сред тях са изключително красиви украшения с миниатюрни детайли, чиято изработка още учудва експертите. Тази година откритията продължават, като археолозите се натъкват на по 200 златни предмета на ден. За първата седмица, откакто разкопките са започнали в четвъртата могила, Христов е открил 545 златни украшения от третото хилядолетие преди Христа.
Интересното за тях е, че не са част от погребение. "Самият обект в Дъбене е много загадъчен - не е нито селищен, нито некропол", обясни проф. Димитров. В началото археолозите са предполагали, че находките са останали от опожарени златарски работилници. Хипотезата обаче била отхвърлена, тъй като били забелязани следи от човешка намеса. "Вероятно древните хора са развивали бизнес с намерените златни предмети, след което са ги поставяли в земята като ритуален дар", смята проф. Димитров.
Според шефа на НИМ след "златната суша" за археологията това лято кинжалът е най-ценната находка до момента. Още в сряда той ще бъде изложен за посетители в Националния исторически музей.
ЛИДЕР
За първото шестмесечие на тази година съкровищата на НИМ са разгледали около 90 000 посетители, каза проф. Димитров. От януари до юни Националният исторически музей е реализирал 244 000 лв. приходи. За сравнение приходите в останалите 11 музея под шапката на Министерството на културата за същия период възлизат на 486 000 лв.











