Проф. д-р Стефан Брезински, езиков страж, пред "Труд":

... Повечето политици със страшна стръв се нахвърлят на някоя модерна фраза или дума. Като кажат "вашата визия" - им лепне мед на устата.

Това, което слушаме всеки петък в Народното събрание от народните представители, е ужасна работа. Те нямат български начин на изговор! Или спазват диалектните си особености, което е недопустимо, след като са се изправили на трибуната, или не могат да свързват свестни изрази. Като започнат да точат едни изречения като кадаиф... Те не могат и да използват различните глаголни времена в нашия език.

Те пердашат така, както им е най-лесно, без да държат сметка, че например българинът може да каже: "Щял съм бил да съм ходил еди-къде си", което означава, че аз не съм сигурен в твърдението, че друг го казва. Това е преизказно наклонение, което го няма в нито един от славянските езици! И тази особеност гарантира, че няма да има в скоро време сила, която да унищожи българския език.

Мъдрите мисли, т. нар. крилати фрази, не бива да се изкилифенчват. Една ексминистърка преди време беше казала, че който се бои от гората, да не ходи за мечки. Не е вярно това. Българското творчество е казало, че който се бои от мечки, да не ходи в гората. Мол в немския език е любовница на някоя мутра. Тоест мутреса. А иначе това е голям търговски център, макар че и център е чужда дума. Ако е кратка, може би има шансове, но дума като омбудсман е ужасна работа...

Самият Гиньо Ганев ми сподели: "Не искам да съм омбудсман, не мога да го изговоря, а хората не могат даже да го напишат."