|
| Младежите, които обикновено не си купуват вестници, четат с интерес безплатното френско издание "20 минют", чието оформление им прилича на интернет страница. |
Безплатните вестници не са рожба на манията по интернет, но под нейно влияние все повече възприемат графиката на електронните страници. Те са безплатни само за читателите, но не и за рекламодателите, на които разчитат изцяло за своята издръжка. Тяхното процъфтяване в периода на общ спад на тиражите на класическия тип вестници е показател за световна тенденция. Интернет културата и изобилието на информация в Мрежата създава чувството, че получаването й трябва да бъде безплатно. Като се изключат специализираните издания, търсени за професионални цели, няма електронни вестници, които да разчитат на сериозен бизнес чрез платен достъп. Всички залагат на широкия свободен достъп и на привличането чрез него на рекламодатели.
Подобна тенденция се наблюдава през последните години и в сферата на печатните издания. За разлика от появилите се през 70-те години безплатни вестници за обяви, които са много разпространени и сега, новите безплатни вестници публикуват не само реклами и малки обяви, но и всякаква обща информация и аналитични текстове, каквито има и в платените издания. Те се раздават на входовете на метрото и по гарите и излизат в огромни тиражи в сравнение с повечето традиционни вестници.
Новият вестник на Мърдок ще има тираж 400 000 екземпляра и ще надвие "Ивнинг стандард" (310 000 екз.) още с появата си. Той ще излиза в 48 страници с качествена информация и ще се раздава на 700 места в центъра на Лондон след 16,30 ч. Разбира се, тиражът не е достатъчен показател за успех, защото е важно дали вестникът може да покрива разходите си само от рекламните приходи. Практиката показва, че за такива издания са необходими поне 4-5 години, преди да бъде постигната рентабилност. През това време те излизат на загуба. Мърдок обаче има големи резерви и може да инвестира с далечна перспектива. Негови са престижният в. "Таймс" и сензационният "Сън" (3,3 млн. екз.)
Лондон има три безплатни вестника, като първият - "Метро" - излиза от 1999 г. и достига вече 550 000 екз. дневно. Скоро ще навърши една година първият безплатен икономически всекидневник - "Сити АМ", - а обедният "Стандард лайт" стана на две години.
От другата страна на Ламанша "Метро" също е първопроходец в този перспективен сектор. Той се появи в Париж през 2002 г., а през 2005 г. успя за първи път да изравни разходите с приходите си. Излиза в тираж 800 000 броя и има още осем регионални издания. Негов главен конкурент е в. "20 минют", чийто тираж от 805 000 екз. отстъпва първото място само на спортния всекидневник "Екип". Названието му изразява редакционната философия, която въз основа на социологически проучвания признава, че средният читател отделя дневно не повече от 20 минути за четене на вестник. Толкова продължава средно и пътуването в метрото, където изданието се раздава безплатно. Това предполага динамично съдържание, което да съобщава на читателите най-важното за деня, да им дава ориентация чрез стегнати анализи, да им предлага прогноза за времето и програма на телевизията и дори да ги развлича чрез кръстословици и други игри.












