Преди пет години в България никой не беше и чувал думичките "драг", "стрийт-рейсинг" и "тунинг", а гледай ги сега на Божурище и Бояна: едни натискат газта до ламарината, другите люпят семки и се изживяват като герои от популярна холивудска поредица.

Поредицата е "Бързи и яростни" и първите й две части донесоха приходи от близо половин милиард долара. Онова, което в Америка си беше субкултура и преди филма, у нас - пък сигурно и в други страни - покълна едва след като Вин Дизел се пробва на 400 метра. Традицията повелява всяко продължение да е по-лошо от предишния епизод и що се отнася до "По-бързи и по-яростни", тя бе спазена. (Което не попречи да реализира добри приходи.) Третата серия на автомобилния френчайз, наречена "Бързи и яростни: Изпълнения в Токио", обаче изненадва приятно.

Във филма, чието действие този път е пренесено в Токио, режисьорът Джъстин Лин дирижира унищожаването на над сто великолепни автомобила: Nissan Sylvia, Nissan Skyline GT-R, Mitsubishi Lancer Evo 9, Mazda RX-7 и т.н. Това е традиция на поредицата - главните герои да са с четири гуми, а двукраките край тях да са предимно миманс. Но и в това отношение новият епизод обаче носи добра новина - сладникавият сърфист Пол Уокър е заменен с далеч по-симпатичния Лукас Блек (изгрял още като дете в "Бръсначът", последно - в "Снайперисти").

Той е аутсайдер, принуден да бяга заради провиненията си по американските шосета чак в далечна Япония. Бензинът вода не става и, естествено, той се зарибява веднага по местните състезателни практики. Сценарият отново е схематичен - за добрите и лошите, които ще премерят сили зад волана, но в този филм той никога не е бил основното.

С което идва ред и на втората новина - дрифтингът като стил на каране бил измислен, моля ви се, от японците. Останалото са газ, спирачки, рисунки от гуми по асфалта, ръмжене на чудовищни двигатели и звук от смачкани ламарини. Не липсват и задължителните красавици (предвождани от дебютантката Натали Кели), дежурната тъмнокожа говорилня (рапърът Бау Уау) и очакваният як саундтрак.