"Къщата на езерото" има толкова приказен сценарий, че почти е сигурно - той не е дело холивудско. Оказва се, че в основата му е корейският филм Il Mare, на режисьора Юн Жонг Ким. С режисурата пък се захваща аржентинецът Алехандро Агрести, комуто историята явно е напомнила за латиноамериканския магически реализъм. Изпълнителите на главните роли обаче са холивудската "Висша лига" - Сандра Бълок и Киану Рийвс, обменили флуиди на екрана още в "Скорост" преди 12 години.

Тази комбинация е родила един филм, който можеше да стане и много по-хубав. Не че и сега не го бива, но мудното действие и липсата на дълбочина във втория план съсипват потенциала на сценария. Агрести пък, от друга страна, не си е дал много зор в англоезичния си дебют.

Идеята е нещо като "Имате поща", само че героите не си разменят имейли, а истински хартиени писма. И не живеят през две преки един от друг, а в една и съща къща - онази на езерото. Само че… през две години един от друг. За Киану годината е 2004-а, а за Сандра - 2006-а. Единствената "пукнатина във времето" е старомодната пощенска кутия пред къщата, която с вирнато флагче индикира дали в нея има ново писмо. Филмът обаче няма нищо общо с фантастиката и пътуването във времето свършва дотук. Въпросът, на който трябва да отговори сценаристът всъщност, е дали любовта може да чака времето да се намести? Или случайността ще отмине така ненадейно, както се е и появила?

Досещате се за отговора - филмите със Сандра Бълок обикновено не завършват по много различни начини. Въпреки това "Къщата на езерото" е рядко явление - романтичен филм с хубава и детайлно изпипана история и симпатични титуляри. За зрителя е истинско удоволствие да проследи логиката в сложните взаимодействия на героите - хем във времето, хем в пространството - защото те са детайлно изпипани и гафове и "засечки" няма.