Има хора, дето от самото им раждане не им върви - мрачно разсъждаваше Софрони Петров и броеше наум сериозните основания за маркототевски карък. Година и място на раждане, любимият клуб "Конелиано", дисковата херния, "Топлофикация", тъщата, шефът, артериалната хипертония, жената, кучето...

Повечето от квартала можеха да потвърдят, че на Софрони Петров никак не му върви в живота. Всички съседи знаеха за дългогодишната му вражда с комшията Викенти, но... Смее ли някой да се изрепчи на бивш балкански шампион по класическа борба? Викенти имаше два пръста чело и две лимузини, които вечно паркираше на пътеката пред входа на блока, така че съкооператорите да се чудят откъде да минат, за да влязат.

Това продължи месец и половина, накрая нервите на Софрони Петров, инак благ човечец, не издържаха, и той пъхна под чистачката на едната кола на Викенти кратка бележка с едри букви, написани така, че всички да могат да я прочетат:

"Уважаемий Викенти, що ли не продадете едната кола, пък с парите да си купите електрическа месомелачка, пък да я включите на бавни обороти и да си пъхнете вътре и двете уши, а?"

На всеки национален герой в родната история се падат по трима предатели.

А във всеки жилищен блок има поне една пенсионерка с таланта на поп Кръстьо. В блока на Софрони, населен предимно с пенсионери, предателите бяха няколко. И оттук нататък започна стогодишната война.

Щом научи кой е автор на позорния лозунг, борецът Викенти си купи още една лимузина и я паркира точно върху гордостта на Софрони - лехата с градински цветя, грижливо садени от самия него. Особено красив бе редкият спатифилиум биколор, чиито прекрасни бели и розови цветове сега лежаха бездиханни под калните автомобилни грайфери...

Империята отвръща на удара, пламна от гняв Софрони и още същата нощ върху предния капак на чисто новото "Волво" написа с остър пирон думата "простак".

Два дена по-късно кучето на Софрони изчезна безследно.

Той се разплака, даде обяви във вестниците, разпитваше из квартала, но напразно. Викенти го поздравяваше със злобна усмивчица, която съвсем обясняваше кой е сторил пъкленото дело.

След седмица любимата костенурка на Викенти бе намерена обесена на едно дърво пред блока.

Чашата преля, когато Викенти постави огромна чиния за сателитна антена току пред кухненския прозорец на Софрони и той не можеше да разбере кога е ден, кога е нощ, затова се ориентираше по Дарик радио. Три дни по-късно обаче Софрони тайно отряза с ножовка една трета от чинията и тя цъфна като разрязана диня. Вследствие на това Викенти бе лишен от МТV, CNN, ХХL и още няколко от най-интересните програми по сателита.

Именно тогава Викенти покани Софрони на дуел.

С правото сам да избере оръжие.

Софрони избра Большая советская енциклопедия, но явно бе подценил противника.

Викенти спечели дуела с явно превъзходство и три цицини повече. Тъкмо тогава Софрони слезе в подземния свят.

Продаде си сватбения габардинен костюм и с парите нае двама чеченци за мокри поръчки. Така е, животът у нас непрекъснато се обезценява и човек може да намери килър и за 50 лева.

На другия ден блокът грейна, окъпан от слънце и въздух.

Отпред ни "Волво", ни "Форд Мондео", ни грънци. Ни Викенти.

Щастливи от демократичните промени в квартала, съкооператорите единодушно избраха Софрони за домоуправител.

И всички заживяха честито.