Неуспешният опит за преврат се състоя на 19 август 1991 г. Той влезе в историята като "августовския пуч". Превратаджиите се опитаха да арестуват почиващия във Форос Горбачов. В Москва обаче съпротивата бе оглавена от Борис Елцин, станал по-късно президент на Русия. Всичко завърши на 21 август. Членовете на ГКЧП без самоубилия се Борис Пуго бяха арестувани, получиха присъди, но по-късно бяха помилвани. Събитията взеха само три жертви.
"Ние не целяхме завземане на властта. Просто бяхме против подписването на договора, който разруши Съветския съюз. Чувствам, че съм бил прав. Съжалявам, че не бяха взети мерки за строга изолация на президента и пред Върховния съвет не бе поставен въпросът за отказа му от властта", заявява Владимир Крючков - последният шеф на КГБ.
За 20 август 1991 г. бе насрочено подписването на договор, който трябваше са превърне СССР в Съюз на суверенните държави. Крахът на метежа обаче доведе до разпадането на СССР, въпреки че част от бившите съветски републики влязоха в ОНД.
"Разпадането на СССР, който се опитахме да съхраним със създаването на ГКЧП, доведе до това, че всяка година населението на страната намалява с по 1 милион. Както тогава, така и сега трябва да се вземат извънредни мерки за възстановяване", смята Олег Бакланов, по онова време първи зам.-министър на отбраната.
"По вина на Горбачов и Елцин Русия бе превърната в страна на господари и роби. И в името на спасението й отново бих участвал във всяко мероприятие, насочено към подобряване на живота на обикновените хора", твърди Василий Стародубцев, бивш председател на Селския съюз на СССР.
Един от пучистите - Анатолий Лукянов, участваше и в бунта срещу Елцин през октомври 1993 г., който бе жестоко смазан.
"През август 1991 г. ГКЧП нямаше никакви шансове", коментира в "Аргументи и факти" историкът Юрий Афанасиев, ректор на Руския държавен хуманитарен университет (РГГУ). "Против комитета бяха всички обществени настроения. А и самите членове бяха малко привлекателни. В лицата, мислите и изказванията им го нямаше това, което самите комунисти наричаха исторически оптимизъм", твърди ученият.
Преди и сега
Отношението на руснаците към превратаджиите и Елцин се е променило за изтеклите 15 г., показва анкета на московския "Левада център". През 1991 г. на страната на ГКЧП са били 12 на сто от запитаните, а Елцин и демократите са се ползвали със симпатиите на 22 на сто. Днес обаче 13 процента смятат, че пучистите са били прави, а само 12 са за Елцин. В момента 52 процента от анкетираните смятат, че и едните, и другите не са били прави.
Спомени
"Опитаха се да ме изкарат болен. Премиерът Павлов бе пиян и разказваше на всички как лежа в леглото", спомня си за събитията Михаил Горбачов пред в. "Новая газета".
"Иначе всичко бе готово за новия договор. Приготвени бяха масите, столовете и дори химикалките. Всички без прибалтийските републики бяха готови да подпишат документа. Тези, които не искаха, щяха да се присъединят по-късно по икономически съображения", смята първият и последен съветски президент.
Според него главната причина за опита за преврат е бил страхът на партийните номенклатурчици да се лишат от привилегиите си. Те винаги са поставяли на срещи с него въпроса не трябва ли да се запази водещата роля на КПСС. А самият той още тогава смятал да махне от постовете им хората, създали впоследствие ГКЧП. Разговорите му по темата обаче били подслушани от КГБ.
След провала на пуча Горбачов подал оставка от поста генсек, защото смятал, че е необходима конкуренция на партиите.
Крахът на преврата предрешил разпадането на СССР, смята още Горбачов. Той припомня, че дори комунистите подкрепили Беловежките съглашения, подписани от лидерите на Русия, Украйна и Беларус на 25 декември 1991 г.
"Иначе всичко бе готово за новия договор. Приготвени бяха масите, столовете и дори химикалките. Всички без прибалтийските републики бяха готови да подпишат документа. Тези, които не искаха, щяха да се присъединят по-късно по икономически съображения", смята първият и последен съветски президент.
Според него главната причина за опита за преврат е бил страхът на партийните номенклатурчици да се лишат от привилегиите си. Те винаги са поставяли на срещи с него въпроса не трябва ли да се запази водещата роля на КПСС. А самият той още тогава смятал да махне от постовете им хората, създали впоследствие ГКЧП. Разговорите му по темата обаче били подслушани от КГБ.
След провала на пуча Горбачов подал оставка от поста генсек, защото смятал, че е необходима конкуренция на партиите.
Крахът на преврата предрешил разпадането на СССР, смята още Горбачов. Той припомня, че дори комунистите подкрепили Беловежките съглашения, подписани от лидерите на Русия, Украйна и Беларус на 25 декември 1991 г.












