18 Август 2006 02:32

Неи ми се чете. Но риби и раци... Виждане от близо в залива на Царево. Обични животни. Не ги е срам - та даже са красиви. Нескромни са в съответствието си с околната среда. През маска и... шнорхел. Уважение.

18 Август 2006 03:24

Четейки, Веселата красота надкрасява красивото когато може.
Палчета, седемнадесет.

18 Август 2006 06:43

Браво на Весел Цанков!

18 Август 2006 06:50

във варнеция водата отново беше придошла... гичеловецът варнелий танков караше бавно своя танк Т69 по проспект шестотин осемдесет и първи приморски полк... водата беше дълбока и тяжолата машина плаваше безшумно като хипопотам... над повърхността се подаваше само част от таванското помещение, облицовано с термоизолационни керемиди от совалката буран... и бамбуковото оръдие... цигани беха откраднали стоманеният фалос на некогашната гордост на прекрасната армия и гичеловецът трябваше да се задоволи с бамбуков... но за неговите цели така беше по-удачно... по лесно се дигаше... над капандурата огряна от ранното утринно слънце се ветрееше брадата на варнелий... в шапката му със слушалки звучеше последният кавър на саюз нерушимъй, изпълняван от аляски паламуди... нищо не се чуваше... паламудите немаха гласни струни...
очертаваше се тих и прекрасен ден... добър ден за лов на гички граматички...
вдясно от него и шест фута под кила комисарят режев пришпорваше поверения му воден кон... конят беше специална комисарска порода с дълъг и дебел хобот с мораво синя подутина на края... когато се налагаше да се придвижва бързо в гъстия трафик от танкове, бронирани машини и атомни подводни москвичи, конят издигаше хобота като перископ над повърността... една дупчица на върха не издаваше пронизителни звуци и обстрелваше непокорните участници в движението с белязан хайвер... веднъж полепнал, след несколко часа от него се излюпваха мълчащи карагьозчета, които започваха без глас да разказват на всички за нарушението извършено от водача... комисарят режев се вгледа във веригите на плуващото над него стоманено чудовище... видяха му се изтъркани и пришпори водния кон... комисарският сподвижник моментално изправи хобот и над водата не се разненсе никакъв вой...
танков спря танка... огромната тежест повлече бронирания бегемот към паважа на прочутия варнециански проспект... не се чу зловещ трясък при згромолясването... само малко тиня се завихри из водната дълбина...
"комисар режев тук" - подаде беззвучен сигнал старото закапече... "нещо веригите са поизносени..." - измълча докато слизаше от водния кон...
добичето освободено от товара се запремята весело и тутакси завря хобота си между бедрата на танков...
"ей, разкарай си скапания кон... и ми наточи веригите, като ги искаш остри" - изсумтя телепатично варнелий...
"тпрууу... остави человека на мира... нема да му правим гъзтелоскопия..." - изрева беззвучно към коня политкомисаря, а после меко не продума към брадатия гичеловец: "а пила имаш ли..?"
варнелий ядно удари хобота с една манивела и кимна по посока на огромната плазмена рашпила окачена на единия хълбок на мастодонта зделан от метал...
"много нагли зеха да стават тез комисари, ей... ше се изтрепят да ми точат веригите... още малко и гъзтелоскопия ше ми зделат" - мислеше варнелий, докато режев режеше метала с плазмената пила...
"нагде рана утрам..? за гички ли...?" - дружески не каза комисарят след като окачи пилата на мястото и...
"за гички..."
"а... такова... може ли и на мене да фанеш една...?" помоли безмълвно...
"кво ше я правиш...?" без суров глас попита гичеловецът...
"как кво..? ше я любя, канечна..."
"е, тогаз може... ше ти фана една, ама требва да додеш да ми помагаш..."
комисар режев се ухили, срита водния кон и се метна в капандурата...
бавно и без много шум танкът отново пореше водната гръд на приморския полк... згушени зад капандурата за да се предпазят от тихия утринен бриз двамата гичеловци телепатеха оживено... за гички... по-точно телепатеше варнелий... режев приемаше мълчешката...
"гичката е деликатно създание... носи цвички... и има очички... не можеш да зделаш нищо лошо на таквоз създание... щото има зъби... не хапе, но скърца беззвучно с тех... инфразвук... може да те изкорми за цел живот" - ръсеше радиовълни гичеловецът - "аз канечна съм бил изкормван с карагьози и затуй туй на мен не ми влияе, но за вас, простосмъртните, дето немате по две три изкормвания в публичната изкормотека, туй може да е смертелно... затуй като стигнем до местото за улов ти ше се скриеш в танка и само ше гледаш... като фана гичката и я омотая с карбънфайбър, чак тогаз ше можеш да я любиш... панятна...?
разтреперан от вълнение, комисарят кимна беззвучно и потъна из дълбините на железният монстър...
щяха да ловят гички в шутката на природата - обраслата с мек храсталак пещера, скрита между хълбоците на долината на тихата химия... от няколко седмици старият гичеловец безшумно дебнеше една... от породата граматичка... граматичките беха трудни за ловене... познаваха буквите и не се хващаха на кво да е стихотворение...
всяко дете знае как се ловят гички... но нека да напомним на забравилите детството... гичките виреят на дълбоко... затуй насочваме дълго право оръдие към дълбините... и пускаме в дулото едно стихотворение... тъй че единия край да остане при нас а другия да се подаде през цевта откъм гичката... любопитният крийчър се опитва да прочете стихитворението и захапва единия край... дърпаме от другата страна... и я приклещваме към оръдието... в тоз екзактен момент го вирваме право в небесата и с мощен вздох през дулото издухваме гичката и стихотворението в синевата... после маневрираме с танка, тъй че висящата на римите гичка да падне меко в капандурата... приклещваме, увиваме в карбънфайбър и... гичката е уловена... от тук нататък само съвестта на гичеловецът може да го спре... да не изпадне в умиление... от лилавите цвички на кокиченца... или пък да не се удави във вечнозелените варнециански дълбини на гичкините очички...
гичеловецът мушна бамбуковата цев във шутката... после изсули най-тлъстото си стихотворение през дупката... и зачака... подир неколко минути трета рима на четвърта строфа зе да се опъва... сигурен знак че некоя гичка подръпва първи стих за опашката... но варнелий не беше вчерашен... той бе излезъл за граматичка... стихорворението му беше в хектоплазмен строй... сека непознаваща особеностите на граматическата физика гичка би изгубила интерес след две-три строфи...
тази не изгуби... дърпаше серьозно... пета рима се държеше на една сричка само... гичеловецът изчака още малко... после, тъкмо на границата между ликуването от добрия улов и ядното съжаление от изпускането му, вирна бамбук в небесата... и духна... гичката стана като пет стотинки в небето... виждаше се как виси на римите... мощният дух на стария танкист беше отвял сички думи... рими като въжа се виеха из стратосферата и фучаха беззвучно ниско над главата на ловецът... щеше да мине бая време преди гичката да падне в капандурата, затуй се зае да телеграфира поздравителни телеграми до именития варнецианец ъртьом керпеденчук, чиято секунда унука беше се унучила...
унесен в морзовия код не усети как гичката беше цопнала в капандурата... докато над тъй тихите досеха водни пространства не се разнесе мощно сопрано:
"варнелий.... досега не съм си позволявала да се обръщам лично към вас от уважение към перголата ви, но ми се струва, че е време да го направя... приемам сека гичка, уловена от вас като култова муза за вашето изкормване в момента, пред което се прекланям и се надявам, че ще имам възможност още дълго време да ви кормя... мисля обаче, че изместването на улова спецялно към гички граматички и техните производни не е особено разумно решение от ваша страна... освен че оставя тяжолъй вкус у гичеловците, които не са редовни посетители и влизат отвреме на време в тази шутка... също така, тази гичка толкова ли е постна, та събужда у вас само любовни страсти? сигурна съм, че междувременно ловите доста тлъсти гички, които бихте могли да споделите на общата трапеза.... аз лично ще се радвам, ако го сторите на шведската маса в турция... успешен ден...!" - плясна гичката с цвичка и отплува към кушадасъ...
варнелий танков се опули, нахлузи шапката със слушалки в която гърмеше саюз нерушимъй и фана курс на юг...

Редактирано от - Алексей Блиндяев на 18/08/2006 г/ 07:12:34

18 Август 2006 07:01

(а оло се дърпа to-smoke-and-fly в "теми на форумци"; глей как различно влияе хамериката на прауд-ту-би бългериъните, божкеее, боже... )

18 Август 2006 07:09

Тука и кибиците удряме по едно чело.
Виртуоз Блиндяев. Переименовать! Пак чело и два пръста.

18 Август 2006 07:17

фък... фанете шибаният грей гуус за трътката... он нисьот риспонсъбилити...

18 Август 2006 07:39

Ан-нет. Такие деца само Боркиня с фасом может да раждeт.

18 Август 2006 08:25

Водорасли, който яде ...

18 Август 2006 08:31

ПАМЕТНИКЪТ НА АЛЬОША

Здравствуй, Алексей Блиндeeв!
Здравствуй, дарагой Алеша!
Досих пор не трахал геев.
Твой сапун упал в галоша.


Ну, согнись, достань сапуна!
Наведись ты Карагьозу!
Я хочу да те целуна
именно в такую позу!

18 Август 2006 09:28

Днес реконтрата е много добра.
А Блиндяев, тоз човек, ме кара половин час да се хиля и всички наоколо да ме гледат като извънземен.
... лилави цвички на кокичета.

18 Август 2006 09:37

Блиндяй
От вчера ми върви на забавности. Докато се мотаех из наше село, срещнах една група юнаци, всичките с еднакви тишърти. Не даваха вид на хора от спортен клуб та затова се зачетох в надписа който гордо разнасяха. А там стоеше "Вие ми се емеете че съм различен, а аз ви се смея че сте еднакви."
За малко да забравя - реконтра прочетена.

18 Август 2006 09:53

Тов. Блиндяев,



п.п. Прочетох и официалната реконтра, но след тов. Блиндяев тотално я забравих. Мисфорчънит тайминг за г-н Цанков, но иногда так получается в жизни.

18 Август 2006 10:35

Мелодията на Блиндяевия опус с нещо ми напомня на Сталкер, което в никакъв случай не е намек за плагиатство, а само за съзвучност във високи пластове (е, може и дълбоки да се каже, все е на шест).

18 Август 2006 10:42

тов. блиндяев управлява!

18 Август 2006 11:36

Прочетох реконнтрата. Трбва да призная, че не бех тотално разочарован.
После прочетох тов. Блиндяев. Шедевр - остави ме без думи.

18 Август 2006 11:39

На прасето съм му купил шнорхел да не се удави

атомни подводни москвичи

18 Август 2006 12:09

Вий са хилотите тука, ама мене джапанките ме подлудиха. Викат ми да им превеждам някакви вестници. Отивам аз и гейте какво ми дават:
(снимка: натиснете тук)

18 Август 2006 12:18

Гъбаркаш се май с нас

18 Август 2006 12:19

забрави 'да илюстрираме'

18 Август 2006 12:19

Поредният романтичен ден изгряваше над Венеция. Слънцето се издигна тържествено над лагуната и под лъчите му водите на Канале гранде се оцветиха в нежно веронезе. Гондолиерите почистваха черните си гондоли от пръстови оптечатъци, ранобудният градски транспорт вече весело пърпореше по канала с първите групи японски туристи. Един слънчев лъч се промуши през процепа между тежките завеси от венециански брокат и падна върху лицето на спящата Сърбила. Съзнанието й с нежелание се отдели от съня, в който тя стоеше с девственобялата си рокля до Ганьо под купола на Сан Марко, а свещеникът тържествено произнасяше “Можете да целунете булката”. Отвори очи и погледът й падна върху безметежното лициче на спящото бебе, сгушено между тях двамата на разтегления в коридора диван. После се премести към равномерно подвигащите се и спадащи гърди на Ганьо, където косъмчетата леко се полюшваха от течението на климатика. Сърцето й преля от нежност и умиление.
Тъкмо посягаше към петокраката масичка, на която предвидливо бе приготвила биберон с айран, когато тихо шумолене привлече погледа й към входната врата. В процепа се подаваше плик. Стана и го взе, беше адресиран до нея. Погледна марката, великолепен пейзаж на тропически залив на залез и го отвори:


“Мгомо бийч
Папуто, Мозабмик
Тук

Уважаема госпожо или госпожице,
Наскоро при основно почистване на нашето заведение открихме един предмет, за който считаме, че принадлежи на вас. Става въпрос за камък, известен сред племената от саваната като Ю-кун-кун. Консултацията с нашия експерт установи, че ювелирната му цена е нулева, но тъй като предполагаме, че за вас може да има морална стойност, управителният съвет на свое извънредно събрание реши той да ви бъде върнат. Тъй като не знаем точното ви местонахождение, решихме, че ще е най-добре да го изпратим във Варнеция, известна с притегателната си сила, с надеждата, че скоро ще попаднете там. Транспортните разходи по пратката ще бъдат, разбира се, за ваша сметка, но се надяваме да не възразявате.
Като считаме, че правилността на действията ни ще срещне вашето високо одобрение и че направеният от нас аранжмон не разстройва необратимо плановете ви за близкото бъдеще, поднасяме най-сърдечните си комплименти и се възползваме от предоставената ни възможност да ви поканим да посетите отново заведението ни след предстоящия основен ремонт.
Премете още веднъж, уважаема, нашите най-искрени почитания.
Подпис (не се чете)”


Сърбила сгъна бавно писмото. Дългът бе избрал най-възторжения момент от живота й, за да напомни строго за себе си. Сърбила погледна отново бебето и Ганьо и тихичко прошепна: “Един ден ще ме разбереш, миличко”. После тръгна към банята да си измие зъбите.

18 Август 2006 12:34

Днес погребваха стоте, дето ги зари блиндажа.
Аз с очите си видех, но не мога да разкажа*.
Шато Вапцаров, "Песни за една реконтра"

* щото е непреразказваемо туй Блиндяево чудо!!!

18 Август 2006 12:38

E, не... пожелах симфония, но образно погледнато това надминава дори и "Четирите годишни времена", на Вивалди /да ме прощава композиторът/. Не съм се смяла така от дете, сомахът ми е свит на топка, а очите ми премигват едва, заради замъгления и просълзен поглед;
Алексей, не знам какво да кажа; думи не стигат...

18 Август 2006 12:59

"Като считаме, че правилността на действията ни ще срещне вашето високо одобрение и че направеният от нас аранжмон не разстройва необратимо плановете ви за близкото бъдеще, поднасяме най-сърдечните си комплименти и се възползваме от предоставената ни възможност да ви поканим да посетите отново заведението ни след предстоящия основен ремонт."
*
Елинор направо ме сложи в джобчето си с това сложно-съставно изречение. Поздравления, Ели!
Абе, кво става днес? Най-благодатният петък, който съм виждала тук! А денят още не се е изтърколил. И Весел се е представил отлично! Браво!

Редактирано от - Гичка Граматикова на 18/08/2006 г/ 13:03:06

18 Август 2006 14:15

Вече втори ден доторе Перемяно се наслаждаваше на непредвидената почивка във Варнеция. Запъти се към Трета буна. Вече бе подходящо облечен. Сутринта си бе купил от бутика в хотела чифт маркови джапанки, къси гащи и тишъртка със някакъв смешен надпис, който твърдеше, че всички са еднакви, а само той е различен. Харесваше му да бъде различен, а и продавача беше го уверил, че фланелката е уникална и няма друга като нея. Вълшебната флейта бе оставил в хотела заедно със скъпия костюм и лачените обувки. Доктора приближаваше буната. Половината мъже, които срещна по пътя, носеха същите тишъртки. "Шит хепънс" - мислено се успокои той и обърна фланелката наопаки. Надписа сега се четеше само с огледало. Успокоен доктора пристигна на плажа в добро настроение. Огледа обстановката с интерес. Имаше някакво оживление около Трета буна. Именития варнециански цицофил Ъртьом Керпеденчук отново черпеше с бира. И карагьоз. А карагьоз имаше много. Виртуозният дърт пияница из Агайя и член на кпсс от шестстотин осемдесет и първа Льоха Блинд бе минал през буната като брониран савецки танк Т69 избивайки карагьоза наоколо. Сега хората само минаваха по плажа, сбираха пълни шепи от тлъстите парчета и метаха благинката на димящите скари.
"Уф, пак ли карагьоз" - помисли си доктора и се намръщи при спомена за гозбите на Наташа. - "А защо не? Но този път ще си ги приготвя сам." Той мина по плажа, подбра си две особено апетитни парчета и се приближи към Керпеденчук.
- Привет, Керпеденчук - поздрави весело доктора. - Що не метнеш тия две парчета на скарата, а аз ще потърся къде да си измия ръцете.
- Няма къде. Освен, че изби карагьоза, Льохата изкърти всички мивки в района - ухили се Керпеденчук насреща му.

По същото време във Венеция.
Гичка Граматикова тихо се измъкна от гардероба. Беше се скрила там от настойчивото преследване на Джовани Карагьозо. Варнецианският поет в това време хъркаше яко в банята. Беше се проснал на постелката на пода. Лаптопа му стоеше на ръба на ваната и няколко тлъсти карагьоза вече плаваха грациозно в луксозното къпателно съоръжение. Мощното хъркане на Джовани резонираше в изящните фаянсови плочки по стената и усилено по този начин се изнизваше през малкото прозорче на банята, след което се понасяше волно над Канале Гранде. Капитаните на малките корабчета с японски туристи се озъртаха уплашено, и се чудеха къде ли е този презокеански параход и как ли тоз Титаник се е озовал в техния малък и тесен воден свят.
Гичка внимателно мина покрай вратата на банята. Някой вътре си миеше зъбите под акомпанимента на бензинова резачка за дърва. Младата агентка се отправи към кухнята за първото си кафе за деня. Минавайки през коридора погледа и се спря на петкраката масичка. Отворено писмо лежеше отгоре и. Обучението и навиците си казаха думата и скоро Гичка вече знаеше съдържанието му наизуст. "Хм. Ю-кун-куна заминава за Варнеция. Значи натам заминавам и аз" - помисли си тя и се скри в шкафа под мифката. Чудно, но някой беше изкъртил мифката и сега имаше повече място в шкафа. Гичка изчака там докато Сърбила тихо се изниза през входната врата и се отправи към кънтящата баня.
- Джовани - шепнешком извика русата красавица и разтърси отпуснатото тяло на поета. - Джовани, събуди се.
- А - неразбиращо се опули насреща и варнецианеца, но като видя Гичка, мигом посегна към лаптопа си. Отвори уста за поредната строфа, но агентката го прекъсна грубо.
- Трябва ми транспорт до Варнеция. Къде е гондолата ти?
- Долу е на пристана. Двамата със кака Гичка отплаваме ний рано сутринта. От тука до Варнеция ще се клатичка на моята гондола само тя. - не се стърпя поета и нов карагьоз шльопна шумно във ваната.
- Шшшт. Тихо - прекъсна го отново музата. - Тръгваме веднага. Ето стъпваш тук и през прозорчето...
- Забравих си лаптопаааааа... Шльоп - чу се звучен плясък отвън.
Гичка метна забравения лаптоп през прозореца.
- Ох! - разнесе се вик на болка отдолу.
- Шшшшт! Тихо! Ще събудиш всички - показа се агентката през прозорчето. С изящен скок тя последва поета във водата.
- Ааа, Гичке - плахо се обади Джовани. - Да не те отчайвам, ама някой май ми е свил гондолата...
- Тогава ще плуваме - отсече твърдо агентката и с мощен кроул се понесе по водата на канала.
В същото време Сърбила вече напускаше спокойните води на Канале Гранде в гондолата на варнецианския поет. Очакваше я дълго пътуване през морската шир.

Редактирано от - Bai Car на 18/08/2006 г/ 14:31:22

18 Август 2006 14:27

Супер, Елинор, все едно директно си го преписала от характерно изискано-натруфено по всички правила на кореспонденцията, официално френско писмо, съвсем безгрешно достоверно е. Само с една малка забележчица-обръщението към непозната жена е винаги "Мадам", уважаема госпожо се избягва, остаряло е, звучи така : "Tres honnoree Madame", понастоящем само:
"Madame" или "Chere Madame". Задължително обръщението в началото на писмото се повтаря в края му-във финалните поздравления.

Но понеже си го написала страхотно, в знак на уважение към постижението ти, дадох си труд да преведа фразата, взела ума на Гичето, на автентичен помпозен френски, за да довършим докрай делото. Ти си франкофон, знам те аз


Assures que les actions entreprises de notre part en vue de mieux arranger les choses, rencontreront votre haute appreciation et, esperant ne point perturber vos
projets faits pour le plus proche avenir, nous vous presentons nos compliments les plus sinceres et saisissons l'occasion pour vous inviter a nous rendre visite chez nous, une fois les travaux de reparation evisages qui y auront lieu, termines.

Veuillez croire, Chere Madame, a l'assurance de nos sentiments les plus respectueux.



Прочетох Блиндяй, истински фурор!






Сега начевам бай Цар

Редактирано от - Сибила на 18/08/2006 г/ 15:29:09

18 Август 2006 15:29

Бай Кар!

18 Август 2006 15:45

Бай Цар,

18 Август 2006 15:48

Ми... аз няма какво да добавя, освен.... Бай Кар = Цар!!!

18 Август 2006 15:53

Поете, а Вие няма ли да напишете нещо? Няма ли да вземете отношение по въпроса?

18 Август 2006 15:55

Мерси, мерси, както казват французите. Но за мен днес ларвите ги обира тов. Блиндяев.

18 Август 2006 15:56

За мене нищичко не оставихте...

18 Август 2006 15:57

ларви или лаври?!?!

18 Август 2006 15:59

каквото иска, туй да обира. заслужил си го е

18 Август 2006 16:01

мое пък да е гладен

18 Август 2006 16:01

Виждаш ли, бай Кар - колко хубаво нещо са "бисерите".

18 Август 2006 16:05

Весел е твърде добър днес!

18 Август 2006 16:13

... по душа...

18 Август 2006 16:20

И перото му пъстричко, наперено едно такова такова- Ря-ряяяя, тука джапайте, тука!

18 Август 2006 16:51

перото на сивата гъска по ми аресва

18 Август 2006 16:54

Я, оня, стайнбековия четвъртък се преместил в петък.
А г-н Ебису е в състояние да илюстрира всичко.
Празник.

18 Август 2006 16:55

фък... щом е фелоу сейлър нема начин да не е добър... дано не го балит галава... и да не требва да бачка... щото който зема участие в романа "нощем със сивите гъсоци", на другой дей плаща роялтис на автора...

18 Август 2006 17:10

Думаю, че назначението на тов. Керпеден в солнечнава Магадана, требва вече да е акончило. Дали ще се обади скоро

пп. грешка... завтра, по туй время.

Редактирано от - Bai Car на 18/08/2006 г/ 17:13:12

18 Август 2006 17:14

Е, са веселомразците по навик и задължение не ги броя.

Още като влезнат в бара и барманът казва /също по навик и по задържение/: "Както обикновено, сър"?

Едва доловимо кимване с глава в отговор и питието е сервирано.

Всеки тук вече знае какво поръчват консерваторите-традиционалисти.

А Весел е добър днес, не е лъжа.

18 Август 2006 17:32

Сиби,
Весел все повече започва да ми допада! А колко бях несправедлива съм него преди време! Използвам повода да му се извиня.
А пък... поетът най-вероятно ми е сърдит!

18 Август 2006 17:43

Весел е професионалист, Гиче, много обигран!

И един от най-добрите. И никак не му дреме от цупльовците, предполагам.

18 Август 2006 17:43

е как нема да е... кат го караш да плува кроул от венеция до варнеция...

18 Август 2006 17:45

Кой поет, ние тук сме много!



Едно време си раздадохме три награди "Кръстю Пишурката" и една почетна грамота.

18 Август 2006 17:47

Валери Станков, Сиби. Само към него се обръщам с "поете".

Редактирано от - Гичка Граматикова на 18/08/2006 г/ 17:49:27

18 Август 2006 17:50

Аааааа, ето какво било.

Валери Стан е наистина поет! Окичен с много слава и почести, дай Боже всекиму!