Величко Конакчиев, БНР: Добре, ние сме си заслужили президентските избори, не знам дали ще ги изстрадаме. Може би вие ще ги изстрадате. Страх ли ви е?

Юлиана Николова, кандидат-вицепрезидент (в двойка с Неделчо Беронов): Не, страх - не.

ВК: Е, все пак едно тежко състезание.

ЮН: Тежко състезание, много тежко предизвикателство, но... както обичат да казват по-мъдрите хора - който го е страх от мечки, не ходи в гората!

ВК: Значи сте твърдо решена да идете в гората?

ЮН: Да. Ако гората е демокрацията, твърдо съм решена!

ВК: Не знам дали гората е демокрацията, част от гората вече е изсечена и не знам дали е част... дали е демокрация...

...Добре, но ето президентът Петър Стоянов по едно време каза, преди колко време, години, че фабриките за илюзии били затворени, но сега разбирам от вас, че не е било така, не са били затворени.

ЮН: Фабриките за илюзии смятахме, че са затворени, но както видяхте, те намериха доста много купувачи, които останаха с празни акции. През последните години на много илюзии залагахме като българи. Мисля, че е време да слезем на земята и да мислим реално за себе си, за собственото си бъдеще, за бъдещето на нашите деца. За това в каква България искаме да живеем, как да го постигнем това. Защото, знаете ли, когато... някъде в началото на 1990, тогава, когато аз започнах да работя за европейската интеграция, в началото заедно с много други, разбира се, имахме такива едни далечни, много миражни цели - членството в ЕС, членството в НАТО. Когато ги постигнахме, когато те станаха такива, че можеш да ги пипнеш, да живееш с тях, предстоят и малко те е страх преди членството в ЕС, но го пипаш. Някак си загубихме далечния ориентир, оня далечен фар, по който се ориентираш, за да вървиш към него. И сега ми се струва, че ние като българи трябва да намерим този ориентир, да видим къде искаме да отидем, каква държава искаме да бъдем...