Средностатистическо българско семейство. Мъж, жена и дете. В панелка. Цялото семейство се е събрало в кухнята на панелката. Жената просълзено реже лук, мъжът мрачно чете вестник, едногодишният им син седи на пода и вдъхновено плюе в единствената си играчка - празна кутия от локум.

Жената приключва с лука, секне се в престилката си и се обръща към мъжа:

- Кузмане, не мислиш ли, че е време да направим един празник на нашето сладурче?

Мъжът отмества вестника и пали цигара.

- Какъв празник? За него всеки ден е празник! Яде, спи и плюе! Лигави се! От това по-хубав празник, здраве му кажи!

- Боже, Кузмане, какъв си! - възмущава се жената. - Ами детето вече порасна! Проговори! Петърчо, я кажи "ма-ма"!

- Мя-мя! - небрежно казва малкият и пак плюе в кутията.

- Ето, виждаш ли? - отново се просълзява жената, но вече не от лука, а от щастие. - Кажи сега, мами, "та-те"!

- Тя-тя! - казва детето и се плези на баща си.

- Говори! Чуваш ли - говори! - сияе от радост жената. - На мама сладурчето! Говори! А още не е проходил! И знаеш ли защо не е проходил?

- Щото го мързи! - сумти мъжът и отгръща нова страница на вестника.

Очите на жената изпущат искри. По подобен начин искрят очите на тигрица, когато друга тигрица се доближи до малкото й.

- Куз-ма-не! - изръмжава тя. - Как можеш да говориш така за собствения си син! Не е, щото го мързи, а щото още не сме му направили прощъпалник! А прощъпалникът не е само за прохождане! Той е и да видим какъв път в живота ще поеме детето! Непременно трябва да му направим прощъпалник! Искаш ли, мамо, прощъпалник?

- Иш-кам! Иш-кам! Ишкам пльощапальник! Иш-кам! Ишкам пльощапальник! - радостно вдига ръчички малкият и замеря баща си с празната кутия от локум.

- Ето, виждаш ли? - нравоучително вдига показалец жената. - Да му направим един прощъпалник, че да видим какъв ще стане, като порасне! Корумпиран полицай ли ще стане, корумпиран митничар ли... Току виж пък, дай боже, станал корумпиран депутат или корумпиран министър...

- Чакай, чакай! - прекъсва я мъжът. - Митничар, депутат... И министър не е лошо... Ама що трябва да е непременно корумпиран?!

- Ми ако не шъм колюмпилян, що ми е тогава пльощапальник!?... - обажда се малкият, удря с юмручета по пода и повтаря: - Ишкам колюмпилян! Ишкам колюмпилян!

- Видя ли? Видя ли?! На мама сладурчето! На мама умничето! - не може да сдържи възторга си жената и нежно прегръща детенцето. - На мама геният, той! На мама вундеркинда!

Мъжът бавно сгъва вестника и клати глава:

- Дааа... Още не проходил, а вече знае! Ба си и поколението, ба си и акселерацията, ба си и държавата! Ориентират се още преди прощъпалника!