От право разбирам дотолкова, че мога с увереност да характеризирам правото като нещо, което не е криво. Но следя с интерес юридическите дискусии около конфискуването на имотите на някогашното интендантство и джиросването им на днешния бивш монарх Сакс-Кобург-Гота.

Някакви неуважителни недорасляци твърдят, че отменилият онази конфискация Конституционен съд нямал право да отсъжда каквото и да било със задна дата. Не можел освен това да игнорира действащата по онова време Конституция, в пълно съответствие с която била наредена конфискацията. И на всичкото отгоре от псевдорешението не произтичал автоматично актът на реституирането им.

Ето ви класически пример на сложно формулирани глупости на търкалета.

Конституционният съд затова е конституционен, защото е съд, и обратното, затова е съд, защото е конституционен. Тоест той е напълно в правото си да има право за притежаване на право. Антиконфискационното му решение обаче съвсем не е достатъчно за окончателното възстановяване на историческата справедливост по страдалческите български земи. Ръководен от това обстоятелство, позволявам си да сезирам уважаемия Конституционен съд с настоятелна молба:

- да анулира интернирането на Кимон Георгиев и Александър Цанков от генерал Пенчо Златев на остров Св. Анастасия през април 1935 г., тъй като е фатално далеч от европейските екологически изисквания;

- да отмени отказа на Борис III да се ожени за румънската княгиня Мария във връзка с грубото му разминаване с Катехизиса на аристократичните традиции;

- да обяви за противно коронясването на Фердинанд Кобург-Гота през 1887 г. на българския престол, доколкото не е съобразено с димитровската конституция, и да утвърди кандидатурата на другия претендент - датския принц Валдемар;

- да възстанови извършеното през май 1881 г. от Александър Батенберг суспендиране на конституцията поради това, че не отговаря на долнодунавския кодекс, и да суспендира възстановяването й от септември 1883 г.;

- да денонсира появата на цигани "гюпци" във византийска Тракия през 1283 г., понеже нашествието им противоречи на Закона за средновековната емиграция;

- да елиминира убийството на Калоян под стените на обсадения Солун през 1207 г. от войводата Манастър, защото е извършено в нарушение на Правилника за приложение на вътрешнодворцовите интриги.

За десерт съм му приготвил казусите със смъртоносния апендицит на Батенберг в Грац през 1893 г., авторските права върху Чинтуловия "Юнак балкански" от 1851 г., неплатения данък "сгради" за "даскалоливницата" на Иван Момчилов в Елена през 1843 г., Паисиевото епигонство на йеромонах Спиридон в неговата "История во кратце" от 1792 г., признаването на духовната юрисдикция на Цариград от Иван Срацимир през 1381 г., екстрадирането на богомилския лидер Кирил Босота от страната през 1350 г., загадъчната смърт на Самуил от инфаркт в Прилеп през 1014 г.

Абе, време си му е Конституционният съд да сложи ред в историята на България.

Кой, ако не той! Кога, ако не сега! Къде, ако не колко! Как, ако не защо!