|
| Весела Караиванова е подуправител на НОИ от април 2005 г. Преди това е била депутат от НДСВ в 39-ото народно събрание. Магистър е по "Счетоводство и контрол" в УНСС. Има специализации по финансово и данъчно право и по прилагане на международни счетоводни стандарти. |
По този начин е решен проблемът с 2 силистренски предприятия, в които е работил почти целият град - "Липа 38" и "Балканмилк 97". Тези дружества не упражняват търговска дейност, но не са и заличени от Търговския регистър. Някои от хората пред пенсия са натрупали целия си трудов стаж в тях, но досега не можеха да го докажат. Други пък са работили в I и II категория труд, а не могат да се възползват от ранното пенсиониране.
Документацията на силистренските фирми вече е в НОИ и всички граждани ще могат да се възползват от правата си, уточни Караиванова. Иззет е архивът и на "Българска кожухарска индустрия", съхраняван при изключително увреждащи условия.
Подобни случаи има и в Пловдив, уточни Весела Караиванова. Общо там има прекратени 114 осигурители без правоприемник, а 63 в момента закриват своята дейност. Проблем ще има със закритите ТПК "Първи май" и "Партизанин" - Първомай. Преди дни "Сега" писа за проблеми и в Русе.
Всяка фирма, която спира дейността си, вече е длъжна да предава разплащателните ведомости и трудовоправните документи в НОИ. Ако не го направи, подлежи на санкция от 500 до 2000 лв. глоба. В НОИ вече са предадени документи от 1343 държавни и частни предприятия. Все още няма предадени архиви от Видин, Пазарджик и Перник.
Ще искаме още една справка за заплати и хонорари
- Г-жо Караиванова, защо се стигна до проблема с архивите на закритите фирми?
- Преди документацията се съхраняваше от общините. Но много държавни учреждения и частни фирми не са знаели това. Затова често доброволно са предавали документите на Главно управление на архивите. Извън обхвата на общините е останала и документация, която е запазена от физически лица или други осигурители на добра воля или по стечение на обстоятелствата. Нерядко обаче документацията е била изоставена, зле съхранявана и дори унищожена. Всичко това доведе до решението НОИ да събира този архив. Въпреки че няма такова задължение, институтът оказва съдействие на гражданите в случай на нужда и в рамките на възможностите.
- Успя ли вече НОИ да събере всички документи от общините?
- В момента събираме документите на осигурители, които са прекратили дейността си преди 1 юли 2001 г. Първоначално цялата документация трябваше да се събере до 1 юли 2006 г. Много общини обаче още не са предали разплащателните ведомости, защото процедурата изисква време заради специфичната обработка на архивите. Често мастилото избледнява, листата мухлясват и затова се налага обработка на архива. Затова удължихме срока до 1 юли 2007 г.
- Какво да направят гражданите, ако нямат достъп до разплащателната документация?
- Съветваме ги да сигнализират в териториалното поделение на НОИ. Така институтът може да изпрати задължително предписание на осигурителя. Ако и тогава фирмата не направи нужното, контролните органи имат право да изземат документацията. А пък аз съветвам всички работещи да изискват навреме своите договори и регистрацията им в НАП, да се подписват на ведомостите за заплати преди получаването им, да пазят фишовете за заплати, заповедите за назначаване и дори заповеди за отпуски. Всичко това доказва стаж и доход.
- Въпреки мерките от последните години все още има много некоректни работодатели, които избягват да правят осигуровки. Обмисляте ли нови мерки, които да засилят контрола?
- Мисля, че би било добре в края на всяка година фирмите да подават на електронен носител данните за осигурителния доход на служителите си през изтеклия период. Тези данни ще удостоверяват стажа и дохода и ще се засичат с персоналния регистър. Много работодатели дават и допълнителни надбавки и хонорари. Добре е този доход също да бъде отразен в справката за НОИ. Време е да се сложи край и на порочната практика да се начислява фонд "Работна заплата", а да не се плащат осигурителни вноски. Често работодателите начисляват заплати, но не ги внасят, за да не плащат осигуровки, а същевременно дават на служителите парите на ръка. Счетоводно това начисляване се ползва като разход за фирмата. Затова работодателят трябва да е длъжен в рамките на месец да плати осигуровките, ако заплатите се водят начислени.
- Преди документацията се съхраняваше от общините. Но много държавни учреждения и частни фирми не са знаели това. Затова често доброволно са предавали документите на Главно управление на архивите. Извън обхвата на общините е останала и документация, която е запазена от физически лица или други осигурители на добра воля или по стечение на обстоятелствата. Нерядко обаче документацията е била изоставена, зле съхранявана и дори унищожена. Всичко това доведе до решението НОИ да събира този архив. Въпреки че няма такова задължение, институтът оказва съдействие на гражданите в случай на нужда и в рамките на възможностите.
- Успя ли вече НОИ да събере всички документи от общините?
- В момента събираме документите на осигурители, които са прекратили дейността си преди 1 юли 2001 г. Първоначално цялата документация трябваше да се събере до 1 юли 2006 г. Много общини обаче още не са предали разплащателните ведомости, защото процедурата изисква време заради специфичната обработка на архивите. Често мастилото избледнява, листата мухлясват и затова се налага обработка на архива. Затова удължихме срока до 1 юли 2007 г.
- Какво да направят гражданите, ако нямат достъп до разплащателната документация?
- Съветваме ги да сигнализират в териториалното поделение на НОИ. Така институтът може да изпрати задължително предписание на осигурителя. Ако и тогава фирмата не направи нужното, контролните органи имат право да изземат документацията. А пък аз съветвам всички работещи да изискват навреме своите договори и регистрацията им в НАП, да се подписват на ведомостите за заплати преди получаването им, да пазят фишовете за заплати, заповедите за назначаване и дори заповеди за отпуски. Всичко това доказва стаж и доход.
- Въпреки мерките от последните години все още има много некоректни работодатели, които избягват да правят осигуровки. Обмисляте ли нови мерки, които да засилят контрола?
- Мисля, че би било добре в края на всяка година фирмите да подават на електронен носител данните за осигурителния доход на служителите си през изтеклия период. Тези данни ще удостоверяват стажа и дохода и ще се засичат с персоналния регистър. Много работодатели дават и допълнителни надбавки и хонорари. Добре е този доход също да бъде отразен в справката за НОИ. Време е да се сложи край и на порочната практика да се начислява фонд "Работна заплата", а да не се плащат осигурителни вноски. Често работодателите начисляват заплати, но не ги внасят, за да не плащат осигуровки, а същевременно дават на служителите парите на ръка. Счетоводно това начисляване се ползва като разход за фирмата. Затова работодателят трябва да е длъжен в рамките на месец да плати осигуровките, ако заплатите се водят начислени.